Реймънд Фийст - Магьосник

Раздадени бяха още няколко служби, освободени поради интригите в двора на Родрик и поради жертвите във войната. Когато вече изглеждаше, че всичко е свършило, Луам каза:

— Нека до трона се приближи скуайър Пъг Крудийски.

Пъг се озърна към Катала и Кълган, изненадан, че са го повикали.

— Какво…

Кълган го подбутна напред.

— Иди и разбери.

Пъг пристъпи пред Луам и се поклони. Кралят обяви:

— Това, което е сторено, е нещо лично, между нашия баща и този човек. Сега нашето желание е всички във владенията ми да знаят, че името на този човек, наричан някога Пъг, сирак от Крудий, е вписано в регистрите на нашата фамилия. — Той протегна десницата си и Пъг коленичи пред него. Луам му поднесе пръстена, след което хвана Пъг за раменете и го накара да се изправи. — Нека бъде според волята на моя баща, и нашата. От днес нека всички в нашето кралство знаят, че този мъж е Пъг Кондуин, член на кралската фамилия.

Мнозина в залата се изненадаха от осиновяването на Пъг и издигането му, но онези, които бяха чували за делата му, завикаха възторжено.

Забравила за всякакво приличие, Катала се затича и прегърна съпруга си. Неколцина от източните лордове се намръщиха, но Луам се засмя и я целуна по бузата.

— Хайде! — извика Луам. — Време е вече за празненство. Да дойдат танцьорите, музикантите и акробатите. Да се донесат маси, да има храна и вино за всички! Да се веселим!

Празненствата продължаваха. Почестите се нижеха нескончаемо през целия следобед. Един херолд до масата на краля четеше посланията на онези, които не бяха успели да дойдат — поздрави изпращаха много знатни особи, както и самият крал на Квег и други монарси от по-малките кралства по източните брегове. Влиятелни търговци и майстори на гилдии от Свободните градове също изразяваха почитанието си. Дойдоха също така и послания от Агларана и Томас, както и от джуджетата на Запада, при Камен връх и Сивите кули. Старият крал Халфдан, владетелят на джуджетата източно от Дорджин, изпращаше най-добри пожелания и имаше поздрави дори от Велики Кеш, с пожелание за повече взаимни срещи, за да се реши мирно граничният спор в Долината на сънищата. Писмото беше подписано лично от императрицата.

Като чу последното послание, Луам каза на Арута:

— След като Кеш е изпратил поздравление толкова бързо, значи императрицата разполага с най-надарените шпиони в Мидкемия. Отваряй си очите за това в Крондор.

Арута въздъхна, не особено щастлив от перспективата. Пъг, Лаури, Мийчъм, Гардан, Кълган, Фанън и Касуми — всички седяха на кралската маса — Луам беше настоял да бъдат там. Новият граф на Ламът все още изглеждаше потресен от новия си пост, но си личеше, че е безкрайно щастлив.

Дойде и Катала и каза на мъжа си, че синът им е заспал с Фантус, уморени от игрите, след което се обърна към Кълган:

— Надявам се, че любимецът ти ще изтърпи тези безкрайни изтезания.

— Фантус обича да му обръщат внимание — засмя се Кълган.

— При всички тези награди и почести, които се раздадоха, Кълган, изненадан съм, че нищо не се спомена за теб — подхвърли Пъг. — Ти служеше вярно на кралската фамилия не по-зле от всеки друг, както Тъли и Фанън.

— Тримата с Тъли и Фанън се срещнахме с Луам вчера, преди да разберем, че се кани да признае Мартин и да хвърли двора в смут — изсумтя Кълган. — Той започна да мънка едно-друго за разни служби, награди и така нататък, но ние го помолихме да не го прави. Когато започна да възразява, му казах, че не ме интересува как ще постъпи с Тъли и Фанън, но ако се опита да ме накара да коленича пред всички тези хора, тутакси ще го превърна в жаба.

Анита чу разговора и се разсмя.

— Значи е вярно!

Пъг си спомни за разговора си с Анита преди толкова години в Крондор и също се разсмя. Спомените го отнесоха в миналото, към всичко, което му се беше случило през годините, откакто за пръв път бе попаднал в колибата на Кълган в гората. След толкова рискове и опасности ето че сега бе тук, жив и здрав, със семейство и приятели, а тепърва го чакаше най-великото приключение — основаването на академията. Съжали само, че още неколцина — Хочопепа, Шимоне, Камацу, Хокану, както и Алморела и Нетоха — не са сега с него да споделят радостта му. И също така съжали, че Ичиндар и владетелите във Върховния съвет така и нямаше да разберат истинската причина за вероломството в деня на примирието. А най-много съжали, че го няма Томас.

— Защо сме толкова замислени, съпруже?

Пъг се отърси от унеса и се усмихна.