Реймънд Фийст - Магьосник

Думите на Мартин отново се пропиха с горчивина.

— Някои ще сметнат самото ми рождение за безчестие. — Той се загледа към града долу, след което се обърна и се взря в Пъг. — Само ако изборът беше прост… но според Луам не е. Ако аз взема короната, мнозина ще се противопоставят. Ако я откажа в полза на Луам, някои могат да го използват като повод да откажат подкрепата си на Луам… Боговете са ми свидетели, Пъг. Ако проблемът беше между Арута и мен, нито за миг нямаше да се поколебая да отстъпя в негова полза. Но Луам? Не съм го виждал от седем години и тези години са го променили. Изглежда ми обзет от какви ли не съмнения. Способен командир на бойното поле, бзспорно, но крал? Изправен съм пред ужасната перспектива, че мога да се окажа по-добър крал от него.

— Както казах вече, ако поискаш трона, то ще е поради някакви сериозни основания, поради чувство за дълг — тихо каза Пъг.

Десницата на Мартин с сви в юмрук.

— Къде свършва дългът и започва личната амбиция? Къде свършва справедливостта и започва мъстта? Има някаква част от мен, някаква яростна част, която казва: „Изтръгни всичко, което можеш от този момент, Мартин“. Защо не крал Мартин? А друга част от мен се чуди дали баща ми щеше да направи това, ако знаеше, че един ден ще трябва да стана крал. О, Пъг, какъв е дългът ми?

— Това е нещо, което всеки от нас трябва да прецени съвсем сам. Не мога да ти предложа никакъв съвет.

Мартин се облегна на каменното перило и стисна главата си с ръце.

— Не се обиждай, но ме остави за малко…

Пъг се обърна и си тръгна. Остави зад себе си един угрижен мъж, замислен за съдбата си. И за съдбата на цяло едно кралство.

Намери Катала с Лаури и Касуми да си говорят с херцог Брукал и граф Вандрос. Докато приближаваше към тях, чу херцога да казва:

— Така че най-после ще вдигнем сватба, след като на този млад тъпак — и той посочи Вандрос — най-после му увря главата да поиска ръката на дъщеря ми. Може би все пак ще доживея да видя и внуци. Виждаш ли какво става, когато чакаш толкова години, докато се ожениш. Остаряваш преди децата ти да се оженят… А, магьоснико. Ето те и теб.

Катала се усмихна на мъжа си.

— Приятна ли беше срещата ви с принцесата?

— Много.

Тя заби пръст в гърдите му и каза:

— И като останем насаме, ще ми повториш разговора ви дума по дума.

Пъг се смути, макар да разбираше, че Катала само се шегува. Другите се разсмяха, забелязали объркването му.

— Магьоснико, жена ти е толкова хубава, че чак съжалявам, че не съм отново на шейсет години — каза Брукал и намигна на Пъг. — Щях да ти я открадна и по дяволите скандала. — Той хвана Пъг под ръка и каза на Катала: — Ако позволите, милейди, но вместо това ще трябва да открадна малко от времето на съпруга ви.

Той отведе Пъг настрани от изненаданата група, така че да не го чуят, и прошепна:

— Имам лоши новини.

— Знам.

— Луам е глупак. Благороден глупак. — Очите на стария херцог се премрежиха от спомени. — Но е син на баща си и внук на дядо си също така, и също като тях двамата има силно чувство за чест. — Очите на стария мъж отново се съсредоточиха. — Все пак бих искал и чувството му за дълг да е толкова силно. — Той сниши глас още повече и каза: — Дръж жена си край себе си. Гвардейците в залата са облечени в пурпур и ще умрат, защитавайки краля, който и да се окаже той. Но може да стане бъркотия. Много от източните лордове са импулсивни мъже, твърде много са навикнали дребните им прищевки да се изпълняват моментално. Някои от тях може да си отворят устите и да стане беля. Чуй какво ще ти кажа. Хората ми, както и тези на Вандрос, са разположени из целия палат, а цураните на Касуми са отвън, по покана на Луам. На източните лордове това никак не им харесва, но Луам е наследникът и не могат да му откажат. Като прибавим и тези, които ще застанат на наша страна, можем да завладеем палата и да го задържим. След като Батира се крие и Ричард Саладорски е мъртъв, източните владетели са останали без водачи. Но много от тях са на острова, с достатъчно „почетна гвардия“ в града и наоколо, за да превърнат този остров в едно хубавичко бойно поле, ако избягат от двореца преди да бъде избран кралят. Така че ще задържим палата. Нито един вероломец от Изтока няма да излезе оттук, за да крои предателство с Черния Ги. Всички ще превият коляно пред краля — независимо кой брат вземе короната.

Пъг се изненада.

— Значи си готов да подкрепиш Мартин?

— Няма да позволя на никого да хвърли кралството ми в гражданска война, магьоснико — изръмжа Брукал. — Не и докато дишам. С Арута си поговорихме. На никой от двамата не му харесва изборът, но сме наясно с курса. Ако Мартин стане крал, всички ще се преклонят пред него. Ако Луам получи короната, Мартин или ще се закълне във вярност, или няма да напусне двореца жив. Ако короната бъде счупена, държим двореца и никой от лордовете няма да си излезе, докато не излъчим един от братята за крал, та дори цяла година да стоим в тази проклета зала. Защото дори ако шепа благородници успеят да се измъкнат от двореца, ще имаме гражданска война. — Той удари ръката си с юмрук. — Проклети традиции. Докато си говорим с теб, жреците вече са почти пред двореца и всяка стъпка ги приближава все повече до момента на избора. Само ако Луам бе действал по-рано, да ни даде малко повече време, или изобщо да не беше действал. Или ако бяхме натикали Ги в тъмницата. Ако можехме да поговорим поне с Мартин, но той е изчезнал…