Реймънд Фийст - Магьосник

Момчето отвърна утвърдително за първото, но не и за второто и немирната му усмивка ги накара да се усъмнят. Слугинята, която бе назначена за гледачка на Уилям, влезе и поведе детето към неговата стая.

Пъг и Катала излязоха от покоите, които им бе отредил Калдрик, и тръгнаха към тронната зала. По пътя срещнаха Лаури и явно изнервения Касуми.

Лицето на Лаури грейна и той възкликна:

— Аха! Ето ви и вас. Много се надявах да ви видя преди да започнат всичките тези церемонии.

Касуми се поклони на Пъг, въпреки че магьосникът се беше облякъл в подходяща за случая кафяво-червена туника.

— Велики.

— О, това са минали работи, Касуми. Моля те, наричай ме вече Пъг.

— Колко сте красиви и двамата с тези нови дрехи! — възкликна Катала.

Лаури се беше облякъл според последната мода — в яркожълта туника със зелен елек без ръкави отгоре и с плътни черни панталони, затъкнати във високите чизми. Касуми носеше униформата на рицар-капитан на гарнизона на Ламът — тъмнозелена куртка и панталони, със сивия табард с вълчата глава на Ламът.

Трубадурът им се усмихна.

— При цялата тази възбуда през последните няколко месеца бях забравил, че ми остана едно малко съкровище от скъпоценни камъни. Тъй като не мога да ги върна на владетеля на Шинцаваи, а синът му отказва да ги приеме, предполагам, че са мои по право.

Вече няма да ми се налага да се притеснявам дали ще си намеря вдовица в някой хан.

— Касуми, как се устройват твоите хора? — попита Пъг.

— Не лошо, въпреки че все още има известно напрежение между тях и войниците на Ламът. Но мисля, че с времето това ще се изглади. Имахме сблъсък с Братството седмица след като пристигнахме. Умеят да се бдят, но ги надвихме. Голяма веселба се вдигна по гарнизоните, както при цураните, така и при ламътците. За начало не е зле.

Беше много повече от сблъсък. Вестта за битката бе стигнала до Риланон. Тъмните братя и техните съюзници таласъми бяха нахлули на територията на Ябон и бяха съкрушили един от пограничните гарнизони, отслабени по време на войната. Цураните се бяха върнали от своя поход към Зюн, развърнали се бяха направо от марш и бяха освободили гарнизона. Бяха се сражавали като луди, за да спасят доскорошните си противници от пълчищата на таласъмите, и ги бяха изтласкали в планините северно от Ябон.

Лаури намигна на Пъг.

— Направо си станаха герои, нашите цурански приятели, и когато се върнаха в Риланон, ги посрещнаха радушно. — Останали далече от разгара на бойните действия, гражданите на столицата не изпитваха нито страх, нито омраза към бившите врагове и им бяха устроили посрещане, немислимо в Свободните градове, в Ябон или по Далечния бряг. — Мисля, че хората на Касуми доста се слисаха от това.

— Наистина — съгласи се Касуми. — Такова посрещане в родния ми свят би било невъзможно, но тук…

— Освен това — продължи Лаури — те като че ли, изглежда, много бързо развиха афинитет към кралското вино и бирата, дори успяха да преодолеят вродената си неприязън към височките жени.

Касуми извърна поглед настрани със смутена усмивка, а Лаури добави:

— Нашият храбър рицар-капитан беше поканен преди седмица в имението на една от по-богатите търговски фамилии, от тези, които се стремят да разширят търговията си със Запада. Оттогава често го забелязват в компанията на една определена особа, явяваща се щерка на търговец.

Катала се засмя, а Пъг се усмихна, забелязал смущението ка Касуми, и каза:

— Той винаги е бил схватлив ученик.

Касуми сведе глава. Беше се изчервил, но се усмихваше.

Изведнъж на лицето на Лаури се изписа нескрито възхищение. Магьосникът се обърна и очите му се спряха на красивата млада жена, която се приближаваше към тях по коридора с почетна свита от гвардейци. Очите на Пъг се разшириха — това бе Карлайн. Беше се превърнала в прекрасна жена, точно както обещаваше преди години момичешката й хубост. Тя спря до тях и махна с рька да освободи стражата си. Изглеждаше царствено с фината си зелена рокля и изящната перлена тиара, увенчала черната й коса.

— Велики магьоснико — рече тя, — нима няма поздравите една стара приятелка?

Пъг се поклони на принцесата, Касуми и Лаури последваха примера му. Катала приклекна в учтив резеранс, както я беше учила една от слугините.

— Принцесо, поласкан съм, че си спомняте за едно най-обикновено момче от цитаделата — каза Пъг.

Карлайн се усмихна и сините й очи блеснаха.

— О, Пъг… Ти никога не си бил нещо обикновено. — После погледна Катала. — Това жена ти ли е? — След като той кимна и ги представи една на друга, принцесата целуна Катала по бузата и каза: — Богове, чух, че сте красива, но описанието на брат ми бледнее пред истината.