Реймънд Фийст - Магьосник

— Съпоставих всичко, което успях да науча от Кълган и Тъли. Никой друг не го е знаел освен тях, дори и Фанън. Татко е гостувал на Брукал през първата година на поста си след смъртта на дядо. Забъркал се с някакво хубаво слугинче и се родил Мартин. Пет години са минали преди татко да го разбере. Междувременно татко срещнал мама и се оженили. Когато разбрал за Мартин, той вече бил оставен от майка си на монасите в абатство Силбан. Татко предпочел да остави Мартин на техните грижи. Когато съм се родил аз, баща ни започнал да изпитва разкаяние за това, че има син, когото не познава, а когато съм станал на шест години, Мартин вече е бил на възрастта за Подбора. Татко уредил да го доведат в Крудий. Но не можел да го признае от страх, че ще посрами майка.

— Тогава защо сега?

Луам се взря в образа на баща си.

— Кой знае какво минава през ума на човек в миговете преди смъртта? Може би още повече разкаяние или чувство за чест. Каквато и да е причината, той го призна и Брукал свидетелства.

В гласа на Арута все още се долавяше гняв.

— И сега ние трябва да се оправяме с това безумие, все едно какви са били причините за баща ни да го предизвика. — Той изгледа сурово Луам. — Какво ти каза той, когато го доведе да види този надпис?

Луам извърна очи, сякаш наранен от това, което трябваше да каже.

— Постоя мълчаливо, после го чух, че плаче. Накрая промълви: „Радвам се, че ти го е казал“. Той е знаел, Арута. — Луам стисна ръката на брат си. — През всичките тези години баща ни си е мислел, че Мартин не знае произхода си, а той го е знаел. И нито веднъж не се опита да се възползва от това.

Гневът на Арута се уталожи.

— Нещо друго каза ли?

— Само „Благодаря ти, Луам“, след което си отиде.

Арута закрачи замислен, после се обърна към Луам.

— Мартин е добър човек, може би най-добрият от всички, които познавам. Аз съм първият, който ще го потвърди. Но това признание! Разбираш ли какво си направил?

— Давам си сметка.

— Поставил си на везните всичко, което придобихме през последните девет години, Луам. Трябва ли сега да се бием с амбициозните източни лордове, които могат да се противопоставят в името на Мартин? Нима приключихме една война, само за да започнем нова, още по-горчива?

— Няма да има спор за наследството.

Арута се спря. Очите му се присвиха.

— Какво искаш да кажеш? Мартин обеща ли ти да не изказва претенции?

— Не. Аз реших да не се противопоставя на Мартин, ако поиска короната.

Арута загуби дар слово за миг и изгледа потресен Луам. Едва сега осъзна причините за ужасното съмнение, което брат му бе споделил при избора му за крал.

— Ти просто не искаш да бъдеш крал — сряза го той с укор.

Луам се изсмя горчиво.

— Никой разумен човек не би го искал. Ти каза същото за себе си, братко. Не зная дали съм подходящ за бремето на кралството. Но нещата вече не са в моите ръце. Ако Мартин стане и пожелае короната за себе си, ще му призная правото.

— Правото! Кралският печат ти беше връчен в присъствието на почти всички лордове. Ти не си болният Ерланд, отстъпващ пред братовия си син заради разклатеното си здраве и липсата на ясно наследство. Ти си посочен за Наследник!

Луам сведе глава.

— Това посочване е невалидно, Арута. Родрик ме провъзгласи за Наследник като „най-възрастния мъж на рода Кондуин“, какъвто не съм. Най-големият е Мартин.

— Съвършено вярно и според закона, Луам, но ще донесе пълна разруха на това кралство! — избухна Арута. — Ако Мартин изяви претенция пред събранието, жреците на Ишап ще счупят короната и въпросът ще бъде прехвърлен в Съвета на лордовете за решение.

— И макар Ги да се крие, ще се вдигнат дузини херцози, пълчища графове и орди барони, готови да прережат гърлата на съседите си, за да наложат своя избор. Този пазарлък ще свърши с половината имения в Кралството забъркани в търговия на гласове. Ще бъде истинска касапница!

— Ако ти вземеш короната, Батира няма да може да действа — продължи Арута. — Но ако подкрепиш Мартин, мнозина ще се откажат да те последват. Изпаднал в безизходица съвет — точно това цели Ги. Готов съм да заложа всичко, че точно в този момент той се спотайва някъде и чака точно такъв сгоден момент, за да заплете коварствата си. Ако източните лордове се вдигнат, Ги тутакси ще се появи и мнозина ще се стекат под знамето му.

Луам изглеждаше потиснат от думите на брат си.

— Не мога да кажа какво ще стане, Арута. Но зная, че не мога да направя нищо друго.

Арута сякаш бе готов да го удари.