Реймънд Фийст - Магьосник

— Много сте любезна, ваше височество — отвърна Катала.

Касуми отново запристъпва нервно от крак на крак, но Лаури стоеше изумен пред красотата на младата жена в зелено. Катала трябваше да стисне здраво ръката му, за да го измъкне от унеса.

— Лаури, би ли ни поразвел с Касуми из палата преди да са започнали церемониите?

Лаури се усмихна широко, поклони се на принцесата и тръгна с Касуми и Катала по коридора. Пъг и принцесата ги гледаха мълчаливо, докато се отдалечаваха.

— Съпругата ти е много съобразителна жена — отрони Карлайн.

Пъг се усмихна.

— Тя наистина е забележителна.

Карлайн изглеждаше искрено щастлива, че го вижда.

— Доколкото разбрах, имаш и син.

— Да. Уилям. Той е едно малко дяволче и същинско съкровище.

По лицето на Карлайн премина сянка на завист.

— Бих искала да го видя. — Замълча, след което добави: — Значи си много щастлив.

— Много щастлив, ваше височество.

Тя го хвана под ръка и двамата бавно тръгнаха по коридора.

— Защо са тези официалности, Пъг? Или трябва да те наричам Миламбер, под което име чувам, че си се подвизавал?

Той забеляза усмивката й и не остана длъжен.

— Чудя се понякога, но ми се струва, че тук Пъг е съвсем подходящо. — После се ухили. — Изглежда, доста си научила за мен.

Тя се нацупи престорено.

— Ти винаги си бил любимият ми магьосник.

Двамата се засмяха. После Пъг сниши глас и й каза:

— Много съжалявам за смъртта на баща ти, Карлайн.

Лицето й помръкна.

— Луам ми каза, че си бил там в последния му час. Радвам се, че те е видял жив и здрав преди да умре. Знаеш ли колко те обичаше?

Пъг усети буца в гърлото си.

— Той ми даде име. Не зная дали можеше да направи нещо повече, с което да ми покаже обичта си. Знаеш ли за това?

Лицето й светна.

— Да, Луам ми каза. Вече сме един вид братовчеди — добави тя със смях. Продължиха да вървят и тя заговори тихо. — Ти си първата ми любов, Пъг, но нещо повече — ти винаги си ми бил приятел. И съм много щастлива, че пак виждам своя приятел.

Той се спря и я целуна леко по бузата.

— И твоят приятел е много щастлив, че те вижда.

Леко изчервена, тя го отведе в една малка градина на някаква тераса. Седнаха на една каменна скамейка и Карлайн въздъхна.

— Жалко само, че татко и Роланд вече ги няма.

— Аз също се наскърбих от новината за смъртта на Роланд — отвърна Пъг.

Тя поклати глава.

— Този шут преживя в кратките си години толкова, колкото повечето хора не биха могли през целия си живот. Много от себе си скриваше зад разпуснатия си нрав, но знаеш ли, мисля си, че може би е бил един от най-мъдрите хора, които съм познавала. Улавяше всеки отминаващ миг и изстискваше от него всичкия живот, който можеше. — Пъг се взря в лицето й и видя, че очите й са грейнали от спомена. — Ако беше оживял, щях да се омъжа за него. Подозирам, че щяхме да сме на нож всеки ден, Пъг — о, как умееше да ме ядосва! Но също така умееше и да ме разсмива. Толкова много ме научи за живота. Винаги ще ценя спомена за него.

— Радвам се, че си в мир със загубите си, Карлайн. Толкова години като роб, после като магьосник, в друг свят — много съм се променил. Изглежда, и ти си се променила много.

— Не мисля, че си се променил чак толкова, Пъг. В теб все още има нещо от онова момче, което толкова се смущаваше от вниманието ми.

Пъг се засмя.

— Сигурно си права. А и ти донякъде също не си се променила, или поне все още умееш да смущаваш мъжете, ако мога да съдя по реакцията на приятеля ми Лаури.

Тя му се усмихна със сияещо лице и Пъг усети смътно привличане, бледо ехо от онова, което бе изпитвал като момче. Но вече без никакво неудобство, защото знаеше, че винаги ще обича Карлайн, макар и не по начина, който си беше предтавял като момче. Не като онази смущаваща страст преди години и много по-различно от дълбоката връзка, която изпитваше към Катала — просто с топлата привързаност на приятелството.

Тя се хвана за последните му думи.

— Онзи русокос красавец, с когото беше преди няколко минути ли? Кой е той?

Пъг се усмихна разбиращо.

— Твой най-предан поданик, ако се съди по всичко. Той е Лаури, трубадур от Тир-Сог и негодник с безкрайна хитрост и чар. Има обичливо сърце и храбър дух, и е искрен приятел. Някой път ще ти разкажа как спаси живота ми, рискувайки своя.

— Доста интересна личност.

Пъг забеляза, че макар да е пораснала и да е станала по-сдържана след изпитаните страдания, нравът й до голяма степен си е останал непроменен.