Реймънд Фийст - Магьосник

— Нека да се възвести — продължи Луам по-високо, — че от този ден Ги дьо Батира е обявен извън закона и е прогонен от нашето кралство, че неговите титли и владения се изземват от короната. Нека името и гербът му бъдат заличени от регистъра на владетелите на Кралството. Нека никой поданик на Кралството не му предлага подслон, огън, храна и вода. — Той огледа събралите се благородници и добави: — Някои тук присъстващи бяха съюзници на бившия херцог, така че аз не храня съмнение, че той ще чуе присъдата ми. Предайте му да избяга, да замине в Кеш, в Квег или в Ролдем. Кажете му да се скрие в Северните земи, ако никой друг не го приеме, но че ако бъде намерен в границите ни след срок от една седмица, ще загуби живота си.

Никой в залата не проговори и Луам продължи:

— Беше време на голяма скръб и страдание в нашите владения. Нека сега навлезем в нова ера, ера на мир и благоденствие. — Той даде знак на двамата си братя да дойдат при него и когато те се приближиха, Арута погледна Мартин, после изведнъж се ухили и в изблик на неудържимо чувство прегърна и Мартин, и Луам. За миг залата потъна в тишина, докато тримата братя стояха прегърнати, после възгласите отново я изпълниха.

Докато врявата продължаваше, Луам каза нещо на братята си. Мартин първо се усмихна широко, но после изражението му се промени. Арута и Луам закимаха енергично, но лицето на Мартин пребледня. Той понечи да възрази нещо, но Луам го прекъсна и вдигна ръка за тишина.

— Има нова подредба на нещата в нашето кралство. Нека да се знае, че от днес нашият възлюблен брат Арута е принц на Крондор, дотогава, докато в нашия дом се роди син, Наследник на трона. — От последното Арута като че ли не остана доволен. Луам продължи: — Освен това желанието ми е херцогството на Крудий, домът на нашия баща, да остане в нашата фамилия, докато е живо родословието му. За тази цел провъзгласявам Мартин, нашия възлюблен брат, за херцог на Крудий, с всичките принадлежащи титли, земи и права.

Тълпата в залата отново надигна възгласи. Мартин и Арута се отдръпнаха от Луам и новият крал обяви:

— Нека граф Ламът и рицар-капитан Касуми Ламътски се приближат до трона.

Касуми и Вандрос се сепнаха. Касуми беше нервен през целия ден, тъй като Вандрос му бе оказал голямо доверие, но сега пристъпи след Вандрос към трона с присъщото на цураните безстрастие.

Двамата мъже коленичиха.

— Милорд Брукал ме помоли да известя едно радостно събитие. Неговият васал граф Вандрос сключва брак с дъщеря му лейди Фелина.

Откъм тълпата ясно се чу хрипливият глас на Брукал:

— Крайно време беше.

Неколцина от по-старите придворни в двора на Родрик пребледняха, но Луам се присъедини към общия смях.

— Също така желанието на херцога е да му се позволи да се оттегли в именията си, където да се наслади от плодовете на дългата си и полезна служба на Кралството. Ние дадохме съгласието си. И понеже той няма син, също така негово желание е титлата да се прехвърли на оногова, който може да продължи да служи на Кралството, на онзи, който прояви необичайно дарование в командването на Ламътския гарнизон на армиите на Запада по време на отминалата война. Заради неговите многобройни подвизи и вярната му служба, с настоящето изразяваме нашето одобрение на този брак и имаме удоволствието да провъзглаим Вандрос за херцог на Ябон, с всичките произтичащи от това титли, земи и права. Станете, лорд Вандрос.

Вандрос се изправи, малко развълнуван, и застана до бъдещия си тъст. Брукал го плесна дружески по гърба с лапата си и стисна ръката му.

Луам извърна очи към Касуми и се усмихна.

— При нас има един, когото доскоро смятахме за свой противник. Сега той е наш верен поданик. Касуми от Шинцаваи, за твоите усилия да донесеш мир на два враждуващи свята, за проявената от теб мъдрост и кураж в защитата на нашите земи от Братството на Тъмната пътека, ти поверяваме командването на гарнизона в Ламът и те провъзгласяваме за граф на Ламът, с всички произтичащи от това титли, земи и права. Станете, граф Касуми.

Касуми бе онемял. Наведе се бавно над кралската десница, както бе видял да правят другите благородници, и целуна кралския пръстен с печата. После погледна краля в очите и каза:

— Кралю и повелителю мой, обричам ви живота и честта си.

— Милорд Вандрос, приемате ли граф Касуми за свой васал? — попита Луам.

Вандрос се ухили.

— С радост, ваше величество.

Касуми се оттегли при Вандрос, с блеснали от гордост очи. Брукал удостои и него с един здрав удар по гърба.