Реймънд Фийст - Магьосник

— Голяма е честта, ваша светлост — запъна се Пъг. — Не знам какво да кажа.

— Тогава не казвай нищо, Пъг. Така ще изглеждаш по-мъдър, когато всички наоколо дърдорят. Ела, трябва да поговорим. — Херцогът даде знак да поставят още един стол до неговия, прегърна момчето през раменете и го поведе през множеството. Седна и каза:

— Сега всички можете да напуснете. Искам да поговоря със скуайъра. — Натискащата се тълпа замърмори неодобрително, но всички започнаха да излизат от залата. — Освен вие двамата — добави хер цогът и посочи Кълган и Тъли.

Карлайн застана до стола на баща си, Роланд застана нерешително до нея.

— Ти също, детето ми — каза херцогът.

Карлайн понечи да възрази, но бе прекъсната от суровата забележка на баща си:

— Можеш да му извадиш душата и по-късно, Карлайн.

Двамата принцове стояха до вратата, явно развеселени от гнева й. Роланд посегна да предложи ръката си на принцесата, но тя се дръпна и профуча между ухилените си братя. Луам плесна Роланд по рамото и смутеният скуайър ги последва. Роланд се извърна за миг и прониза Пъг с убийствен поглед.

След като вратите се затръшнаха и залата опустя, херцогът каза:

— Не обръщай внимание на Роланд, Пъг. Дъщеря ми го държи здраво в магията си. Той си въобразява, че е влюбен в нея, и му се иска един ден да помоли за ръката й. — Владетелят плъзна очи към затворените врати и добави почти разсеяно: — Но ще трябва да ми докаже, че е нещо повече от развратен безделник, какъвто се показва досега, ако изобщо се надява да получи съгласието ми.

Херцогът махна с ръка и смени темата.

— Сега по същество, Пъг. Имам още един дар за теб, но най-напред искам да ти обясня нещо.

Замълча за миг и продължи.

— Моята фамилия е една от най-старите в Кралството. Аз самият съм потомък на крал, защото моят дядо, първият херцог на Крудий, беше третият син на краля. И понеже носим кралска кръв, то грижата ни за неща като дълг и чеет е превелика. Сега ти си едновременно мой придворен и чирак на Кълган. По въпросите на дълга си подчинен на него. По въпросите на честта отговаряш пред мен. Тази зала е отрупана с трофеи и знамена на наши триумфи. Дали сме се съпротивлявали срещу Тъмното братство в непрестанните им усилия да ни унищожат, или сме отблъсквали пирати, винаги сме се сражавали храбро. Имаме славно наследство, никога не познало петното на безчестието. Никой член на нашия двор никога не е донасял позор в тази зала и ще очаквам от теб същото.

Пъг кимна, а в главата му се завихриха приказни сказания за слава и чест, които помнеше от ранното си детство. Херцогът се усмихна.

— А сега — на въпроса за другия дар. Отец Тъли притежава един документ, който го помолих да състави снощи. Ще го помоля да го задържи, докато настъпи такъв момент, в който ще прецени, че подобава да ти го предаде. Нищо повече няма да кажа по този въпрос, освен че когато ти то даде, се надявам да си спомниш за този ден и да помислиш дълбоко какво гласи той.

— Ще бъде, ваша светлост. — Пъг беше сигурен, че херцогът му казва нещо много важно, но след главоломните събития от последния половин час почти не го усети.

— Ще те очаквам за вечеря, Пъг. Като член на двора, няма повече да се храниш в кухнята. — Херцогът му се усмихна. — Ще направим от теб истински млад благородник, момче. И един ден, когато заминеш за кралския град Риланон, никой няма да се подиграва с нравите на онези, които идват от двора на Крудий.

Бризът беше хладен.

Последните дни на лятото бяха отминали и скоро щяха да дойдат есенните дъждове. Няколко седмици по-късно щяха да ги последват снеговете на зимата. Пъг седеше в стаята си, улисан над дебела книга с древни упражнения, предназначени да подготвят ума за изричане на заклинания. Беше се върнал към предишните си занимания веднага след като възторгът от издигането му в двора на херцога се бе изчерпал.

Удивителното му постижение с тролите продължаваше да бъде тема за разсъждения от страна на Кълган и отец Тъли. Пъг установи, че все още не може да се справя с повечето неща, които се очакваха от един чирак, но започнаха да го спохождат други успехи. Сега по-лесно можеше да използва някои от свитъците, а веднъж, тайно, се бе опитал да повтори постижението си.

Беше запомнил едно заклинание от книга, предназначено за повдигане на предмети във въздуха. Усетил бе познатите пречки в ума си, когато се опита да го каже по памет. Не бе успял да придвижи предмета, един свещник, но за няколко секунди той потръпна и момъкът изпита смътното усещане, че сякаш е докоснал свещника с част от съзнанието си. Задоволен донякъде от постигнатия напредък, Пъг се отърси от предишната си потиснатост и с нова сила поднови обучението си.