Реймънд Фийст - Магьосник

Пъг се взря в лицето й, напълно покорен. Цялата му решимост да се отърси от момчешките си мечти за нея се отвя като от вятър. Мисълта за удивителния факт, че бе използвал магия, се замени от по-настойчиви и неудържими пориви. Той посегна към нея, но реалността на високия й сан го възпря и Пъг й предложи бутилката.

— Вино?

Доловила внезапния обрат на мисълта му, тя се засмя. И двамата бяха изтощени и зашеметени от премеждието, но Карлайн все още владееше ума си и съзнаваше въздействието, което имаше над него. Кимна, взе бутилката и отпи. Възстановил мъничко от увереността си, Пъг промълви:

— По-добре ще е да побързаме. Може да стигнем в цитаделата чак в полунощ.

Тя кимна, без да откъсва очи от него, и се усмихна. Пъг се почувства неловко от погледа й и се извърна към пътя за замъка.

— Е, най-добре е да тръгваме.

Тя закрачи до него и след малко попита:

— Ще ми дадеш ли малко хляб, Пъг?

Пъг беше пробягвал разстоянието между крайбрежните канари и цитаделата много пъти, но принцесата не беше свикнала да върви толкова дълго, а и меките й ботушки за езда не бяха пригодени за подобно изпитание. Когато замъкът изникна пред очите им, тя едва креташе и бе прегърнала Пъг през рамо.

От стражевата кула на портата проехтяха викове и към тях се затичаха стражи. После се появи лейди Марна, дойната на момичето — беше надигнала полите на червената си рокля и тичаше с все сила към принцесата. Въпреки че беше два пъти по-едра от повечето дворцови дами — както и от повечето войници, — ги изпревари всички. Носеше се напред като мецана, чието мече е нападнато, и огромната й пазва се надигаше от усилието. Когато се добра до крехкото момиче, го стисна в прегръдка, която заплашваше изцяло да погълне Карлайн. Скоро около принцесата се струпаха и придворните дами и започнаха да я обсипват с въпроси. Преди врявата да секне, лейди Марна се обърна и се нахвърли върху Пъг като мечка стръвница, на каквато всъщност приличаше.

— Как си посмял да допуснеш принцесата да пострада така! Да куца, с разкъсана и оцапана рокля! Ще наредя да те набият с камшик. Докато свърша с теб, сто пъти ще съжалиш, че си видял белия свят. — Пъг заотстъпва смутен от яростните нападки, неспособен да промълви и дума. Разбрал, че момчето по някакъв начин е виновно за състоянието на принцесата, един от стражите пристъпи и го хвана за лакътя.

— Оставете го!

Всички замлъкнаха. Карлайн си проправи път между гувернантката и Пъг, малките й юмручета заудряха войника и той пусна Пъг и отстъпи смутено.

— Той ми спаси живота! За малко не загина, за да ме спаси. — По лицето й потекоха сълзи. — Нищо лошо не е направил. И няма да позволя да го заплашвате. — Тълпата се струпа около тях и заоглежда Пъг с непознато досега уважение. От всички страни се разнесе приглушен шепот, а един от стражите се затича да отнесе вестта в замъка. Принцесата отново обви с ръка раменете на Пъг и двамата тръгнаха към портите.

Докато стигнат портата към вътрешния площад, принцесата вече се бе съгласила две от дамите да й помогнат, за голямо облекчение на Пъг. Не беше за вярване, че толкова крехко момиче ще се окаже такова бреме. Разбрал за връщането на Карлайн, херцогът се втурна да я посрещне, прегърна дъщеря си и заговори с нея. Пъг ги изгуби от очите си, щом тълпата любопитни зяпачи го обкръжи, обсипвайки го с нетърпеливи въпроси. Опита се да си пробие път към кулата на магьосника, но хората го задържаха.

— Да не би работата да е свършила? — изрева нечий глас.

Всички извърнаха глави и видяха мечемайстор Фанън, следван плътно от Томас. Простолюдието на цитаделата бързо се разпръсна и Пъг се озова сам пред Фанън, Томас и онези от свитата на херцога, чийто ранг беше достатъчно висок, за да не обърнат внимание на забележката на Фанън. Пъг успя да зърне принцесата — тя говореше с баща си, с тях бяха и Луам, Арута и скуайър Роланд.

— Какво се случи, момче? — попита Фанън.

Пъг понечи да заговори, но видя, че херцогът и синовете му идват, и млъкна. Появи се и бързащият след херцога Кълган, разбуден от вълнението, царящо из двора. Щом херцогът се приближи, всички се поклониха и Пъг видя как Карлайн се отскубна от настойчивите опити на Роланд да я утеши, последва баща си и застана до Пъг. Лейди Марна отправи отчаян поглед към небесата, а Роланд тръгна след момичето — на лицето му бе изписано нескрито изумление. Когато принцесата хвана ръката на Пъг, лицето на Роланд помръкна от злобна ревност.

— Дъщеря ми наговори забележителни неща за теб, момче — каза херцогът. — Бих искал да чуя и твоя разказ.