Реймънд Фийст - Магьосник

Съсипан, Пъг попита:

— Толкова ли съм безнадежден?

Кълган се усмихна успокоително.

— Ни най-малко. И преди е имало случаи с магьосници, които в началото са започвали лошо. Не забравяй, че чирачеството ти ще трае над девет години. Не падай духом заради неуспехите си през последните няколко месеца. Между другото, какво ще кажеш да поизучиш ездата?

Настроението на Пъг рязко се промени и той извика:

— О, да! Може ли?

— Херцогът е решил, че би искал някое момче от време на време да язди с принцесата. Сега, след като синовете му пораснаха, имат много задължения и според него ти си подходящ избор за часовете, когато те са твърде заети, за да я придружават.

Главата на Пъг се завъртя. Не само щеше да се учи да язди, занимание присъщо общо взето само на знатното съсловие, но на всичко отгоре щеше да прави компания на принцесата!

— Кога започвам?

— Още днес. Сутрешната литургия почти е приключила.

Беше първоден, или първък, и по-силно вярващите ходеха да се пречистят било в параклиса на цитаделата, било в малкия храм в града. Останалата част от деня се полагаше за лек труд, само колкото да се осигури храна за трапезата на херцога. Момчетата и момичетата получаваха допълнителен полуден за отдих в щестъка, но възрастните отдъхваха само в първоден.

— Иди при конемайстор Алгон. Херцогът му е наредил да започне с уроците ти веднага.

Без повече приказки, Пъг скочи и се понесе към конюшните.

Пъг яздеше мълчаливо.

Конят му стъпваше леко по стръмното плато с изглед към морето. Топлият бриз носеше аромата на цветя, а на изток горските дървеса бавно се поклащаха. Жежкото слънце блестеше над океанската шир. Над вълните във въздуха се рееха чайки, сякаш увиснали на място, после се спускаха рязко към водата да потърсят храна. Отгоре, много високо, прииждаха бели перести облаци.

Докато гледаше гърба на принцесата, яхнала тънкокракото си бяло конче, Пъг си спомни за сутринта. Бяха го накарали да чака цели два часа в конюшните, докато принцесата се появи с баща си. Херцогът му бе изредил надълго и широко задълженията и отговорностите му към дамата на замъка. Пъг стоя през цялото време безмълвен, докато херцогът повтаряше дословно указанията на конемайстор Алгон от предната вечер. Надзирателят на конюшните го беше наставлявал цялата изминала седмица и го беше подготвил да язди с принцесата — макар и със скромен успех.

Пъг я беше последвал през портите, все още възхитен от невероятния си късмет. Кипеше от възторг, въпреки че цяла нощ се беше мятал в постелята и след това бе пропуснал закуската.

Сега настроението му се променяше от първоначалното хлапашко благоговение към едва сдържано раздразнение. Принцесата отказваше да отвърне на всичките му учтиви опити да подхванат разговор, освен да му се разпорежда непрекъснато. Тонът й беше властен и груб, а на всичко отгоре настоятелно го наричаше „момче“, въпреки изисканите му напомняния, че името му е Пъг. С други думи, изобщо не се държеше като спокойна млада дворцова дама, а по-скоро му напомняше на разглезено и сприхаво дете.

Отначало се беше почувствал доста неловко, когато се озова на гърба на тромавата сива кобила, за която прецениха, че е подходяща за ездаческите му умения. Кобилата беше с кротък нрав и не проявяваше никакво желание да тръгне по-бързо от абсолютно необходимото.

Пъг си беше облякъл яркочервената туника, дадена му от Кълган, но въпреки това изглеждаше неугледно до принцесата. Тя носеше проста, но изящна жълта рокля за езда, обшита с черно, и подходяща на цвят шапка. Макар да яздеше странично, Карлайн сякаш беше родена ездачка, докато Пъг имаше чувството, че ще изглежда по-добре, ако тръгне пеш до кобилата с едно рало между двамата. Още повече че кобилата му имаше отвратителния навик да спира на всеки десет крачки, за да попасе или да си набута муцуната да души в храстите, без да обръща внимание на трескавите му подритвания по хълбоците, докато великолепно обученият кон на принцесата реагираше мигновено на най-лекото докосване с дръжката на камшичето й. Тя яздеше мълчаливо напред, пренебрегвайки мъчителните пъшкания на момчето, което се мъчеше по-скоро с усилие на волята си, отколкото с умения на ездач да накара ленивото животно да продължи.

Пъг усети първите признаци на глад и романтичните му мечти отстъпиха пред нормалния за петнадесетте му години апетит. Докато продължаваха да яздят, мислите му все по-настойчиво закръжиха около кошницата с обяда, висяща на седлото му. Сякаш мина цяла вечност, докато принцесата се извърне към него.