Реймънд Фийст - Магьосник

Пъг, изтича на игралното поле и подложи крак на Рулф тъкмо когато той се опитваше да удари Томас отзад. Рулф се срина сред камара момчешки тела и Томас се отскубна. Затича се към вратата, пусна топката пред себе си и със силен шут я вкара в преобърнатата каца, записвайки точка за отбора си. Докато останалите момчета надаваха радостни възгласи, Рулф се изправи, бутна настрани едно от хлапетата и застана пред Пъг. Изгледа го с гняв изпод дебелите си вежди и изсъска:

— Още веднъж го направи и ще ти счупя краката, пясъчен кривун!

Пясъчният кривун беше една порода птица, известна с много лошия си нрав и не на последно място с навика си да снася яйцата си в чужди гнезда, така че другите птици да отгледат потомството й. Пъг не можеше да остави такава обида без последици. Още повече че цялото му безсилие през последните няколко месеца напираше да избие.

Той скочи към Рулф, хвана го с лявата си ръка за врата, а с десния си юмрук го халоса право в лицето. Чу се как носът на Рулф изпращя. След миг двете хлапета вече се търкаляха по земята. По-голямата тежест на Рулф започна да си казва думата и скоро той възседна гърдите на Пъг и заудря с дебелите си юмруци лицето на дребосъка.

Томас стоеше отстрани безпомощен, защото колкото и да му се искаше да помогне на приятеля си, момчешкият кодекс на честта бе точно толкова изричен и неумолим, колкото и на всеки благородник. Намесеше ли се на страната на приятеля си, Пъг нямаше да може да преживее позора. Така че Томас само подскачаше около двамата, окуражаваше Пъг и гримасничеше всеки път, когато го удареха, сякаш понасяше ударите върху себе си.

Пъг се опитваше да се извърта под едрия си противник и повечето удари на дебеланкото не улучваха и срещаха пръстта, вместо лицето му, но доста попадаха и в целта, така че Пъг много скоро започна да изпитва необичайно равнодушие към цялата тази процедура. Помисли си колко странно е, че гласовете на всички звучат толкова далечно и че изобщо не го боли от ударите. Пред очите му затанцуваха червени и жълти кръгове. А после усети, че тежестта се надига от гърдите му.

Много скоро образите се фокусираха отново и Пъг видя застаналия над него принц Арута — ръката му здраво стискаше Рулф за яката. Въпреки че не беше толкова як като брат си или баща си, принцът все пак можеше да държи Рулф достатъчно високо, така че пръстите на краката на конярчето едва докосваха земята. Принцът се усмихна мрачно.

— Мисля, че момчето получи достатъчно — промълви той с гневно присвити очи. — Не си ли съгласен? — Леденият му тон даде да се разбере, че не пита за мнение. По лицето на Рулф все още се стичаше кръв от първия удар на Пъг. Той издаде някакъв задавен звук, който принцът прие за съгласие. Арута пусна яката на Рулф и момчето падна по гръб, предизвиквайки смеха на зяпачите. Принцът се наведе, помогна на Пъг да се изправи, задържа олюляващото се момче и каза високо:

— Възхищавам се на куража ти, момко, но не можем да позволим да счупят главата на великолепния млад магьосник на херцогството ни, нали така? — Тонът му беше съвсем леко насмешлив, а и Пъг бе твърде зашеметен, за да може да направи нещо друго, освен да стои и да гледа опулен по-младия син на херцога. Принцът леко му се усмихна и го остави на Томас, който вече бе намерил отнякъде влажен парцал.

Докато Томас бършеше лицето му с парцала, Пъг изплува от мъглата и се почувства още по-зле, защото видя принцесата и Роланд — бяха застанали само на няколко крачки. Принц Арута се върна при тях. Да го набият пред очите на момичетата от цитаделата беше достатъчно неприятно; но да го смлати тъпак като Рулф пред самата принцеса, си беше пълна катастрофа.

Пъг направи гримаса в опит да заприлича на някой друг. Томас го дръпна грубо.

— Недей да се кривиш толкова. Не си чак толкова зле. Все едно, повечето от тази кръв е на Рулф. До утре носът му ще прилича на подлютена червена зелка.

— Както и главата ми.

— Нищо й няма на главата ти. Едно посиняло око, най-много двете, и една подута буза. Като цяло, справи се доста добре, но следващия път, когато решиш да се счепкаш с Рулф, изчакай поне да попораснеш още малко.

Пъг изгледа как принц Арута поведе сестра си по-надалеч от мястото на битката. Преди да тръгне след тях Роланд му се ухили широко и на дребосъка му се дощя да умре на място.

Пъг и Томас излязоха от кухнята, понесли блюдата си с вечерята. Нощта беше топла и двамата предпочетоха хладината на океанския бриз пред жегата в кухненската умивалня. Седнаха на верандата и Пъг размърда челюстта си. Опита хапка агнешко и остави блюдото.