Реймънд Фийст - Магьосник

Тъли го изгледа сърдито, изведнъж осъзнал, че магьосникът дори не допуска недостатъците да се крият в Пъг, а не в самия него.

— Държиш се глупаво. Ти си надарен човек и ако аз бях открил таланта на Пъг, не бих могъл да си представя по-подходящ учител за момчето от теб. Но не можеш да се виниш за това, че не знаеш на какво трябва да бъде учен той. — Кълган понечи да възрази, но Тъли го прекъсна. — Остави ме да довърша. Това, че нещо ни липсва, е понятно… Но ти като че ли забравяш, че е имало и други като Пъг, необуздани таланти, неспособни да овладеят заложбите си, други, които са се проваляли като жреци и магьосници.

Кълган запуфтя с лулата си и се навъси съсредоточено. След което изведнъж се изкикоти. Тъли го изгледа рязко. Кълган махна небрежно с лулата.

— Тъкмо ми хрумна, че ако един свинар не успее да научи сина си на фамилното призвание, може да припише неуспеха си на гибелта на бога на свинете.

Очите на Тъли се разшириха при тази граничеща с богохулство мисъл, но после той също се изсмя, макар и малко насила.

— Виж, това, е подходящо за диспутите за благовещението! — Двамата мъже се смяха дълго и при това със смях, който смекчи тягостното напрежение. Тъли въздъхна и се надигна. — Все пак не отхвърляй напълно това, което ти казах, Кълган. Пъг може да се окаже един от тези необуздани таланти. И може би ще се наложи дасе примириш и да го оставиш на воля.

При тази мисъл Кълган поклати тъжно глава.

— Отказвам да повярвам, че съществува толкова просто обяснение за всички провали, Тъли. Както и за затрудненията на Пъг. Причината за неуспеха се крие у хората, а не в естеството на вселената. Винаги изпитвам чувството, че неуспехите ни с Пъг са в неразбирането на подхода към него. Може би ще е добре да ме посъветваш да му потърся друг учител, да го дам на някой, който по-добре ще ожъне плодовете на неговите заложби.

Тъли въздъхна.

— Вече казах какво мисля, Кълган. Друго освен казаното не мога да те посъветвам. Все пак, както се казва, лош учител е по-добре от никакъв учител. Как щеше да се развие момчето, ако никой не беше избрал да го учи?

Кълган скочи.

— Какво каза?!

— Казах: как щеше да се развие момчето, ако никой не беше избрал да го учи?

Очите на Кълган сякаш помътняха, вперени в празното, и той запуфтя свирепо с лулата.

— Какво има, Кълган? — попита Тъли.

— Не съм съвсем сигурен — отвърна Кълган, — но ти като че ли току-що ми подхвърли една идея.

— Каква идея?

Кълган махна с ръка.

— Казах, че не съм съвсем сигурен. Дай ми време да помисля. Но разсъди над въпроса си и сам се запитай: как първите магьосници са се научили да използват силата си?

Двамата потънаха в мълчалив размисъл. През прозореца долиташе момчешка врява — децата играеха на двора.

Всеки шестък на момчетата и момичетата, работещи в замъка, им се разрешаваше да изкарат следобеда както на тях им харесва. Момчетата, на чирашка възраст и по-млади, бяха шумна и палава тумба. Момичетата слугуваха на дамите в замъка, почистваха и шиеха, а също така помагаха в кухнята. Всички те работеха пълнодневно през цялата седмица, от изгрев до залез, че и повече, но… на шестия ден от седмицата се събираха в двора на замъка, недалече от градината на принцесата. Повечето момчета играеха някаква грубовата игра на гоненка, включваща улавянето на здраво натъпкана с парцали кожена топка в единия край на двора. Това занимание се придружаваше от викове, ритници и дори юмручен бой. Всички обличаха най-старите си дрехи, защото не минаваше без късане и петна от кръв и кал.

Момичетата на свой ред сядаха до ниската стена, отделяща градината на принцесата, и се отдаваха на клюки за дамите в двора на херцога. Виж, те почти винаги обличаха най-новите си поли и блузки и косите им блестяха от миене и ресане. Двете групи най-старателно си даваха вид, че не се забелязват — и еднакво неубедително.

Пъг се втурна натам, където играта бе в разгара си. Както обикновено, Томас се оказа в центъра на крамолата, русата му коса серазвяваше като знаме, крясъците и смехът му надмогваха останалия шум. Сред всичките тези лакти и ритници гласът му ехтеше дивашки весел, сякаш болките от ударите правеха надпреварата още по-ценна. Момъкът тичаше през гъстата гмеж, риташе топката нависоко във въздуха и се мъчеше да избегне краката на онези, които се опитваха да го спънат. Никой не беше съвсем сигурен как е възникнала тази игра, нито какви точно са правилата й, но момчетата я играеха със стръв като на бойно поле, също като бащите им преди години.