Реймънд Фийст - Мрак над Сетанон

Луам се озърна.

— Все пак след всичко, което ми разказа, имаме късмет, че още е останало нещо за гледане. Предполагам, че трябва и да сме благодарни на всичко отгоре. — Той въздъхна. — Знаеш ли, като деца щях да се закълна, че да си крал е голяма работа. — Погледна замислено Арута. — Също както щях да се закълна, че съм по-умен от Мартин и тебе. — И добави с примирена усмивка: — Доказателството, че не съм, е, че не последвах примера на Мартин и да откажа короната.

— Не можеш да си представиш какъв ужас е. Хазара-хан щъка насам-натам, бъбри си сладко с половината благородници в Кралството и не се съмнявам, че събира държавни тайни като миди по морския пясък. Сега, като се отвори разломът, трябва да се свържа с императора и да уредя размяната на пленници, макар че при нас такива няма, нали ги освободихме, а Касуми и Хокану ми разправят, че ще трябва да ги откупя, което означава да вдигна данъците. А на всичко отгоре и няколкостотин дракона, каквито никой не е виждал на този свят от векове, са се разлетели във всички посоки и… рано или късно ще огладнеят. А и проблемът с цял разрушен град…

— А я си помисли за алтернативата — прекъсна го Арута.

— И понеже това не ми стига, набута ми в ръцете и дьо Батира, който се оказва и герой според думите ти. Половината лордове искат да го обеся на първото дърво, а другата половина са готови мен да обесят, само ако той им каже. — Луам изгледа брат си скептично.

— Май трябваше да схвана намека, когато Мартин отказа, и да ти натреса тази корона на главата. То не е късно. Дай ми една прилична пенсия и веднага я получаваш. — Изражението на Арута стана мрачно само при намека, че могат да го натоварят с повече отговорност. Мартин им викна за поздрав и Луам се озърна. — Все едно — рече той на Арута. — За последното мисля, че се сетих какво да направя. — Луам махна на Мартин и той притича при тях. — Е, намери ли я?

Херцогът на Крудий се ухили.

— Да. Беше с помощните дружини от Тир-Сог. Дошли са тук половин ден преди мен, с ламътците на Касуми и джуджетата на Долган.

Луам беше обикалял полето на битката с Арута цял ден и половина, откакто бе дошъл. Неговата армия беше пристигнала последна на бойното поле, тъй като ветровете от Риланон до Саладор се бяха оказали неблагоприятни. Той посочи с палец през рамото си към благородниците, събрали се пред кралския павилион.

— Бас държа, че се пукат от любопитство какво си приказваме.

— Решил ли си? — попита Арута брат си. Принцът бе изкарал цяла нощ на съвет с Луам, Пъг, Томас, Макрос и Лаури, докато Мартин обикаляше лагера да търси Бриана — обсъждаха най-различни неща, които трябваше да се уредят, след като най-после заплахата на Мурмандамус беше преодоляна.

— Да, ще се оженим колкото се може по-скоро — засмя се Мартин. — Ако се намери някой жив жрец при бежанците от града, може още утре.

— Мисля, че трябва да си озаптиш малко страстите и да ти уредим някой династичен брак — каза Луам. Лицето на Мартин помръкна и Луам избухна в смях. — По дяволите, сега вече приличаш съвсем на него — посочи той към Арута. Кралят, внезапно обзет от дълбока обич към братята си, ги прегърна и ги стисна за вратовете. Придърпа ги силно към себе си и им каза с дълбоко чувство: — Толкова се гордея с вас. Мисля, че и татко щеше да се гордее. — Тримата останаха дълго така, после кралят добави със смях: — Хайде да идем да видим какво става в кралството ни, а после ще отпразнуваме. По дяволите, и ако това не е повод за веселба — здраве му кажи.

Той ги бутна закачливо и и тримата се засмяха и тръгнаха към павилиона.

Луам влезе в голямата шатра с братята си. Макрос стоеше подпрян на тоягата си до Кълган, а другите магьосници от Звезден пристан и Конгрегацията се бяха струпали отзад. Катала бе увиснала на врата на съпруга си, сякаш не й се искаше да го пусне, а Уилям и Гамина стискаха полите на халата му. Той разроши косата на момиченцето, щастлив, че се е сдобил с дъщеря през времето, докато го бе нямало.

Малко по-настрани Касуми говореше тихо с по-малкия си брат. Виждаха се за пръв път от цели три години. Хокану беше изпратен с най-верните войници на императора да помогнат на Черните халати от Конгрегацията при идването им. И двамата братя бяха разпитани от Луам по-рано същия ден, защото, както се изрази той, повторното отваряне на разлома между двата свята бе предизвикало известни затруднения.

Лаури и Бару дойдоха при Мартин, който не пускаше ръката си от кръста на Бриана. Зад тях на тежкото си копие се бе подпрял червенокосият воин Шига и гледаше смълчано, макар да не можеше да разбере какво си говорят. Пристигнали бяха с Бриана, както и останалите оцелели от Арменгар, с армията на Вандрос Ябонски. Повечето арменгарски войници бяха излезли с джуджетата на Долган да прогонят ордата на Мурмандамус обратно на север. До Шига стояха Долган и Галайн; джуджето изглеждаше доста състарено. Единственият знак за издигането му на трона на западните джуджета беше чукът на Толин, който висеше на колана му. Иначе Долган си беше съвсем същият, както го помнеше Пъг от времето, когато дръзко прекосиха рудниците под Сиви кули.