Реймънд Фийст - Нокът на сребърния ястреб

— Майка.

Калеб поклати глава и се усмихна криво.

— В такъв случай всичко е възможно и точно затова никой не ни е казал, че Алисандра е тук. — Обърна се към Тал. — Майка изобщо не е склонна да споделя информация. До голяма степен това е свързано с миналото й, но каквато и да е причината, тя не за първи път почва да прави нещо, без дори да си направи труда да каже на татко.

Магнус завъртя очи в досада.

— Техните вечни битки… Калеб е прав. Ще поговоря тази нощ с майка и ще видя дали ще ми обясни какво точно прави Алисандра с херцога.

На вратата на долния етаж се почука. Паско даде знак, че ще провери, а другите замълчаха.

— Някоя покана вероятно — подхвърли слугата на излизане от стаята и заслиза по стълбите.

— Известността явно печели много нови приятели. — Тонът на Тал беше сух. — Само през последните четири часа получих над десет покани за вечеря.

Паско се върна и връчи на Тал бележка. Беше с непознат печат и слугата обясни:

— От лейди Роуена от Талсин.

Тал счупи печата и прочете бележката.

— Казва, че ще си тръгне с херцога след два дни и може би няма да има възможност да се види с мен, затова ме известява. Оласко тръгва срещу Високи предели преди края на лятото.

— Отрязва подстъпите към армията си откъм изток, преди да завладее Фаринда — поясни Калеб.

— Което означава, че идущата пролет ще завладее земята на ородоните. — Тал пак погледна бележката, после вдигна очи към братята. — Но поне, изглежда, означава, че Алисандра все пак работи за майка ви.

— Очевидно — съгласи се Калеб.

— Какво смяташ да правиш по-нататък, Тал? — попита Магнус.

— Мислех, че вие ще ми кажете. Магнус се подпря на тоягата си.

— Не можем да ръководим всяка стъпка всеки ден на онези, които сме разпръснали по широкия свят, за да работят за нас. Ти бе внедрен тук, в Ролдем, за да си създадеш име, да спечелиш достъп до места на власт и влияние. Разполагаме с много хора в Кралството и с почти толкова в Кеш, но тепърва внедряваме агентите си в Източните кралства. Но когато решим, че един агент е готов, го оставяме сам да решава как най-добре да служи на каузата ни.

— Ще знам как да служа по-добре, ако разбирам каузата, Магнус.

Магнус разпери ръце и устните му се размърдаха. За миг на Тал му се стори, че в стаята леко притъмня.

— Никой не може да ни види в тази магия за минута-две. — Чародеят пристъпи до масата и седна. — Тал, ние сме агенти завинаги. Знам, вече си го чувал и много от нещата, с които те дарихме, сякаш го опровергават, но е истина. Има много неща, които не мога да ти кажа, но след като стигна дотук в службата си, чуй какво трябва да знаеш.

— Херцогът на Оласко има на служба при себе си един човек — продължи чародеят. — Този човек не дойде с него в Ролдем, което не ме изненадва. Напоследък той рядко напуска Опардум. Възможно е майка да е поставила Алисандра в Оласко, за да влияе на Каспар, но по-вероятно я е пратила, за да държи този човек под око. Та този човек се представя под името Лесо Варен, но това име е толкова негово, колкото и десетки други, които е използвал през годините. Баща ми вече се е изправял срещу него. Този човек е един от най-сериозните съперници на баща ми, защото е магьосник с ужасяваща мощ и изкусен в занаята. Луд е, но съвсем не е глупак. Неописуемо опасен е и е истинското ядро на злото, криещо се зад амбициите на Каспар.

— Това не е преувеличение, Тал — добави Калеб. — Този човек е самото въплъщение на злото.

— Трябва да знаеш и следното — каза Магнус. — Ние, които служим на моите родители и другите, които ни водят, няма да видим победа срещу враговете си, докато сме живи, нито докато са живи нашите внуци и правнуци. Борим се, защото трябва. Злото разполага с предимство, защото му служат хаосът и объркването. То може да унищожава и разсипва, докато ние трябва да съхраняваме и да градим. Нашата задача е по-трудната.

— Накор веднъж ни каза, на Магнус и на мен, че по своята природа злото е лудост, и ако си спомниш за унищожаването на селото ти, трябва да се съгласиш — каза Калеб.

Тал кимна.

— Това, че Каспар можа да унищожи народа ми само заради злите си амбиции… прав си, лудост е.

— И така, по същество — продължи Магнус. — Ние никога няма да победим злото напълно, но се стараем да го възпрем, да спасим колкото може повече невинни от силите, които унищожиха всичко, което ти си познавал като дете. За тази цел търсим общо съгласие какво трябва да се прави, но всеки от нас има да изиграе различна роля и всеки сам избира начина, по който да допринесе за осъществяването на общите ни цели.