Реймънд Фийст - Нокът на сребърния ястреб

— Ласкаете ме, ваша светлост.

— Не — отвърна тихо херцогът. — Празното ласкателство е губене на време. Тези, които служат при мен, печелят похвала, когато е заслужена, също както получават наказание, когато се провалят. Със задоволство мога да отбележа, че наградите далеч надвишават наказанията в моя двор, защото, както казах, търся изключителни мъже. — Усмивката му се разшири и той добави: — И жени също, разбира се. Херцогът погледна над рамото на Тал и той се обърна. Видя към тях да се приближава изящна млада жена със сплетени златни коси, с лека усмивка на устните. Лицето му остана съвсем безизразно, когато херцогът заяви:

— Скъпа, позволи ми да ти представя скуайър Талвин Хокинс, от Кралството. — Обърна се към Тал. — Скуайър, моята приятелка, лейди Роуена от Талсин.

— Милейди — поздрави я Тал с вежлив поклон.

— Удоволствието е за мен, скуайър. Съвсем наскоро пристигнах в града, но успях навреме да стигна в двореца за двубоя. Бяхте великолепен.

— Прекалено много ме хвалите, милейди. Дамата се обърна към херцога с думите:

— Жалко обаче за лейтенанта.

— Да, нали? — въздъхна Каспар. После се обърна към Тал. — А, вие едва ли сте чули, нали? Ударът ви е срязал артерия в слабините. Коварно нещо, издърпва се навътре в тялото, когато бъде прерязана. Опасявам се, че лейтенантът ми е изгубил фатално много кръв, докато са търсели жрец лечител.

Тал усети как сърцето му спря за миг, преди да отвърне:

— Достойно за съжаление наистина, ваша светлост.

— Знаете ли, това е едва четвъртият фатален изход в историята на турнира и вие сте отговорен за два от тях, в един и същи ден. Следобедният инцидент бе оправдан, предвид обстоятелствата, но тазвечерният… наистина неприятно. Раната е убийствена.

Тал се вцепени, но херцогът добави бързо:

— Лош избор на думи, млади приятелю. Следях внимателно двубоя, вашето забиване беше непреднамерено. Не мисля, че можехте да видите накъде отива върхът. Беше безспорно нещастен случай.

— Безкрайно съжалявам, че ви струва един чудесен офицер — каза Тал.

— Е, добре — отвърна херцогът. — В такъв случай го компенсирайте и приемете служба при мен.

Сърцето на Тал заби бързо.

— Ще го обмисля, ваша светлост. Както казах, предстои ми да уредя някои семейни дела, но след като приключа… може би.

— Чудесно. А сега, моля да ме извините — каза херцогът и подаде ръка на лейди Роуена.

Тал се върна при чакащия го Паско, като пътьом прие с вежливо кимване десетина възторжени поздравления. Щом видя лицето му, Паско попита:

— Какво има?

— Трябва да напуснем веднага и да разберем къде се крие Магнус. — Огледа голямата зала. — Сигурен съм, че е някъде наблизо.

— И след това?

— Ще му кажа, че вече знам кой е изпратил убийците срещу мен. Херцогът на Оласко.

— Как разбра?

— Той знаеше, че убиецът е измали. Само Магнус го знаеше със сигурност, защото е бил в Кеш. Единственият начин Оласко да го знае е ако той е платил на клана му, за да го изпрати.

Паско се намръщи.

— Ей сега ще го намеря.

Понечи да тръгне, но Тал го стисна за рамото.

— Има и още нещо.

— Какво?

— Жената с Оласко.

— Какво искаш да кажеш?

— Тя е Алисандра.

Магнус крачеше нервно.

Съобщих на баща ми за Алисандра. Чакам отговор.

— Не знаеше ли, че тя е с херцога? — попита Нокът.

— Не. Не съм в течение на всяка подробност от всеки план, който баща ми е привел в действие. Знам само, че тя напусна острова по-малко от година, след като ти замина.

— Никой не ми го е казал.

Калеб седеше кротко в ъгъла.

— Нямаше причина да ти се казва, Тал. Ти получи жесток урок, но решихме, че ще го преодолееш. Освен това много от тези, които бяха с теб на острова, идват и заминават на различни мисии за баща ни.

— Тогава да приема ли, че тя работи за… — Канеше се да каже „за Конклава“, но го бяха предупредили да не споменава за него никъде, където може да бъде подслушай, а случаят с херцога на Оласко го правеше особено предпазлив. Затова каза: — За нас?

— Ако не беше така, ти вече щеше да си мъртъв. Каспар не знае подробности за нас, но знае, че има някой, който действа против интересите му и интересите на онези, с които се е съюзил. Ако някой му беше подсказал, че си част от тази съпротива… — Магнус сви рамене.

— Можех да й кажа нещо, без да помисля — измърмори Тал.

— Ако беше толкова неподготвен, изобщо нямаше да ти се позволи да стигнеш дотук, Тал — каза Калеб, стана и отиде до брат си. — Кой контролира момичето?