Реймънд Фийст - Нокът на сребърния ястреб

— По моя команда, започнете дуела и нека боговете ви дарят със сила и доблест.

Тал се извърна срещу Кемпънийл и той му се поклони. Тал му отвърна отсечено, с много леко кимване — нямаше да удостои с вежливост този убиец.

Подадоха отсечена команда и Кемпънийл скочи право срещу него, вдигнал високо широката си сабя, а след това тя изведнъж се задвижи в посичащ удар. Тал извъртя рязко китката си с върха на оръжието към пода и вляво, за да блокира, след което се завъртя надясно. Ходът беше неочакван и за миг гърбът му се оказа открит, но докато Кемпънийл се съвземе, Тал вече нанасяше своя удар, който трябваше да порази Кемпънийл в лявото рамо.

Но опитният сабльор от Оласко леко приклекна и, оръжието мина безопасно над рамото му — пропусна целта си само с половин пръст. Тал трябваше да отстъпи назад от страх инерцията да не го завърти и отново да открие гърба му.

След като размениха първите си удари, двамата Противници закръжиха един срещу друг, като и двамата се движеха наляво, далече от оръжието на другия. Тал бързо прецени противника си: Кемпънийл беше бърз почти колкото кешийския убиец, но компенсираше добре малко по-бавната си скорост с голямата си опитност в боравенето с дългата сабя. Държеше съвършено балансирано оръжие и знаеше как да изпълни сложно съчетание от удари, лъжливи ходове и рипости.

Посрещаше и отвръщаше на всяка атака и на няколко пъти само свръхестествената реакция на Тал го спаси от поражение. След няколко минути и двамата вече дишаха задъхано и бяха плувнали в пот.

Възгласите и насърчаващите викове скоро заглъхнаха и накрая замряха съвсем. Дуелът продължаваше, а придворните и гостите стояха съвсем мълчаливо, без да се чуе и най-тих шепот: събралите се попиваха с очи всяко движение и маневра на двамата претенденти. Всички бяха затаили дъх и дори се опитваха да не мигат, за да не пропуснат внезапния изход, който неминуемо щеше да дойде.

Напрежението у Тал се усилваше, тъй като Кемпънийл бе най-добрият боец с хладно оръжие, пред когото се бе изправял. Беше хитър и не влизаше в никакъв шаблон в ходовете си, доколкото Тал можеше да прецени. Времето течеше и той чувстваше как шансовете му за победа се изплъзват. Освен това изпитваше необходимост да намери съвършената атака, онази, която би могла да се окаже леко „встрани“, и да нанесе убийствен удар, който да прилича на злополука. Но минутите течаха, умората се трупаше и той разбираше, че става все по-невъзможно да убие противника си, и при това може би дори щяха да му отнемат удоволствието да спечели двубоя.

И в този момент забеляза нещо. Видя как лейтенантът шибна с оръжието, докато замахваше, за да го посрещне в засада, а след това го изтегли назад и се опита да му влезе отдясно, докато сабята на Тал се понасяше в другата посока. Тал вече бе видял това движение.

Минутите се точеха. Двамата противници се отдръпваха един от друг, кръжаха и се опитваха да успокоят дишането си, докато търсят откриване. Тал реши да поеме риск, преди да се е уморил твърде много, за да може да изпълни трудния ход.

Започна с привидно тромав замах отгоре, като изви китката си така, че ударът да дойде над лявото му рамо в дъга надолу, прицелена в дясното рамо на Кемпънийл. След това бавно завъртя китката си, все едно опитва посичащ удар под лакътя на Кемпънийл към откритите му за миг ребра, докато той вдига оръжието си нагоре, за да парира високата атака.

Кемпънийл видя отварянето и вместо да продължи с високата блокада, заби оръжието си напред в опит да порази Тал в дясното рамо.

Тал се остави инерцията да го тласне напред, разтворил широко крака; тялото му се изви наляво, върхът на сабята почти опря пода. Вместо да се спре и да се отдръпне обаче Тал продължи залитането, докато дясното му коляно не докосна пода. Върхът на оръжието на Кемпънийл се вряза във въздуха и докато изненаданият лейтенант разбере, че е пропуснал целта си и издърпа сабята си назад, Тал изви китката си, заби нагоре с острието и го промуши в слабините.

Кемпънийл изръмжа от болка и рухна на пода, стиснал се с ръка за слабините, между пръстите му потече кръв. Тал се изправи и отстъпи назад. Зрителите седяха стъписани и смълчани.

Глупав и рискован ход. Но беше подействал. Тълпата изригна в овации и възторжени възгласи, щом Тал отстъпи още крачка от съперника си.

Старшият майстор се приближи и сложи ръка на рамото му — признаваше победата му. Тал пристъпи показно напред, застана над Кемпънийл и му подаде ръка, за да му помогне да стане. Лейтенантът лежеше безсилен, с изкривено от болка лице. Тал помълча за миг, после се обърна и каза: