Реймънд Фийст - Нокът на сребърния ястреб

— Денис? — Да?

— Подозираш ли ме в нещо? Денис се усмихна.

— Освен ако не плащаш луди пари, за да накараш някой да се опита да те убие, само за да впечатлиш дамите, не виждам в какво бих могъл да те подозирам за цялата тази нелепост. — Усмивката му се стопи. — А колкото до останалото, аз винаги съм подозрителен, приятелю. Към всеки.

Обърна се и остави Тал сам в коридора. Той претегли думите на старшия полицай и реши да изтласка от ума си цялата тази нелепост. Макар в случилото се да нямаше нищо забавно, все пак си беше пълна безсмислица.

Чакаше да го призоват за последния двубой. Стаята, която му бяха осигурили, беше разкошна, с всевъзможни ястия и освежителни напитки, от лек бульон до печен бут, пресни плодове, кексове и всевъзможни други сладкиши. В кани на лавицата имаше вино, ейл и вода, а двама слуги търпеливо стояха в готовност да изпълнят всяко негово желание. Имаше и легло, ако поиска да подремне.

Тал седеше на леглото, а Паско оглеждаше ястията и си похапваше оттук-оттам. Магнус се появи от една врата откъм слугинското крило, хвърли поглед на двамата слуги и каза:

— Оставете ни за няколко минути сами.

Слугите погледнаха Тал, той кимна мълчаливо и те бързо излязоха.

— Как влезе в двореца? — попита Тал. Магнус се усмихна със задоволство.

— Когато поискам да отида някъде, ще трябва доста повече от няколко стражи на портата, за да ме спрат.

Тал сви рамене, признаваше правотата му. После продължи:

— Въпросът ми всъщност е какво те води тук така неочаквано?

— Току-що говорих с нашите агенти в Кеш. Убиецът е бил член на особено тайна секта на измалите. Опитваме се да разберем каквото можем.

Тал се въздържа да го попита как точно е говорил с агенти на хиляди мили разстояние. Допусна, че магьосникът или разполага с някаква магия за говорене отдалече, или просто се е пренесъл там и се е върнал тук с чародейската си мощ.

— Това, което се опитвам да разбера, е дали ще се опитат отново, или беше някаква проверка, която издържах.

— Няма как да го научим, освен ако не се опитат да те убият отново — отвърна Магнус.

— Според мен беше проверка — намеси се Паско. — Ако искаха да ви убият, милорд, щяха да намерят много по-лесен начин. Мисля, че някой се опитва да ви прецени възможностите.

Тал се отпусна в леглото и опря гръб на стената. Взе една възглавница и я пъхна зад гърба си за по-удобно.

— В такъв случай въпросът е кой ме преценява и защо?

— Хрумват ми две възможности — каза Магнус. — Онзи, който изпрати танцьорите на смъртта да ме убият, може да е решил да се поинтересува от онзи, който ги провали.

— Но как са разбрали, че съм аз? В смисъл, всички бяхме на острова и мен ме пренесохте в замъка веднага. Всеки един на острова може да е провалил това нападение!

— Най-бързият начин да умрете, милорд, е като подцените враговете ни. Те са неописуемо коварни и съм сигурен, че имат действащи агенти колкото нас, ако не и повече.

— Смяташ, че на Острова на чародея има шпиони?

— Там не, но на други места, където могат да съберат някои сведения за случващото се на острова — отвърна Магнус. — Колкото по сме отдалечени от родителите ми, толкова по застрашени сме — житейски факт за всички, които им служим. Ти си далече от пряката им опека вече повече от три години, Тал, и през това време някой може да е открил достатъчно податки, за да се досети, че тъкмо ти си този, който провали опита за покушение срещу мен.

— Ако разбирам добре характера на конфликта, за който само намекваш, отмъщението едва ли ще е възможно.

— Вярно — съгласи се Магнус. — Но премахването на опасен противник е логичен ход. Тал, те винаги се стремят да ни отслабят, да обезсилят всеки наш опит да спечелим предимство, също както правим ние, тъй че ако успеят да разкрият някой от агентите ни, най-вероятно ще направят всичко, което е по силите им, за да го премахнат.

— Това все още не обяснява защо ще се опитват да ме убият точно когато съм най-малко уязвим, пред стотици свидетели… — Тал отчаяно махна с ръка. — Просто е нелепо.

— Не е нелепо, ако някой се опитва да изпрати послание на баща ми.

— Какво послание? — попита Тал.

— Че никой от агентите му не е в безопасност, никъде и в нито един момент.

Тал помисли малко, след което попита:

— Ти каза, че има две възможности. Коя е другата?

— Някой иска да те привлече на своя страна.

— Кой?

— Ще разберем, когато ти предложат, нали? — Смяташ, че някой си е направил целия този труд само за да види дали си заслужава да бъда нает?