Реймънд Фийст - Лисичи крал

Куинт кимна.

— Е, това момче не умря, Куинт. Аз съм това момче. Куинт вдигна вежди, сякаш не можеше да повярва.

— Ти?

— Доколкото знам, аз може би съм единственият жив оросин.

— Заговорничил си да свалиш Каспар през цялото време? — възкликна Куинт.

Тал кимна и видя как светнаха очите на Наталия, макар тя да си замълча. Все пак имаше някаква представа какво си мисли — бяха любовници и сега сигурно се чудеше дали е лъгал и нея.

Куинт го изгледа, после откачи сабята от колана си и я пусна на пода.

— Тал, ти спаси живота ми, като ме смъкна от онази скала, и ни опази живи по целия път от Крепостта на отчаянието през пущинаците на Стегата на Бердак. Ако моята смърт е цената за свободата, която имах през тази последна година, така да е. Няма да се бия с теб. — И се изсмя. — Не че бих могъл да те надвия със сабя.

— Тази нощ много мислих над нещо, което ми бе казано — отвърна Тал. — Аз съм на кръстопът и трябва да реша какъв ще е животът ми в бъдеще.

— Ще пощадя живота ти, Куинт. Защото ти беше добър слуга, макар и на лош господар. — Погледна Наталия и добави: — И ти нямаше избор: брат ти ти е брат. Познавам те достатъчно добре, за да знам, че нямаш никакво участие в гибелните му планове.

Тя не отвърна.

— Ето какво трябва да се направи — продължи Тал. — Наталия, ти трябва да управляваш в Опардум, като херцогиня на Оласко. Но районът трябва да се стабилизира. Трябва да се закълнеш във васална вярност на Аранор, още днес. Аранор и Оласко ще станат провинции на Ролдем и никога повече никой от вас няма да има претенции за трона на Ролдем.

Висня се наведе над масата и рече:

— След този жест можете да пренебрегнете исканията на Ролдем за доста време.

— Но ще ти трябва силна ръка, за да браниш това владение — продължи Тал. — Затова ти препоръчвам да върнеш командването на армиите си на капитан Куинт и да обявиш него, Висня и Столинко за свой троен съвет, докато не решиш за кого ще се омъжиш. Не поставяйте на трона до себе си някой глупак или амбициозен мъж, милейди, и това ще ви донесе само добро.

Тя се поклони мълчаливо, после се обърна към Куинт и заяви:

— Капитане, ще се радвам, ако се върнете на служба на своята страна. Нужен сте ми много повече, отколкото бяхте на брат ми. Куинт отвърна с поклон.

Пъг, Магнус и Накор влязоха и застанаха зад Тал и капитаните му. Тал ги погледна през рамо и им кимна. Пъг се наведе и му прошепна:

— Алисандра ще живее. Върнахме я на Острова на чародея. Можем да изцерим телесните й рани, но другото, което Варен й е причинил… — Сви рамене и добави по-високо: — Приключвай тук. Ще говорим по-късно.

Тал погледна събралите се и нареди:

— Доведете пленника.

Вкараха Каспар в стаята. Бяха свалили бронята му и той беше само по черна туника и клин. И бос. Някой войник сигурно си беше харесал ботушите му.

Китките на Каспар бяха стегнати с пранги, единият му крак също беше окован, но въпреки това той все още гледаше гордо. Когато спря пред Тал, младият мъж попита тихо:

— Каспар, какво имаш да кажеш? Каспар се изсмя.

— Ти спечели, аз загубих. Какво има за казване?

— Ти заповядваше да избиват невинни и убиваше само от гола амбиция. Причини толкова страдания, че просто не могат да се опишат. Ако можех да измисля начин да изживееш живота си, като изпитваш всеки ден тази болка, щях да те пощадя. Но жив ти представляваш опасност, тъй че трябва да заповядам да те обесят.

— За отмъщение ли? — попита Каспар. — Прикрито като справедливост, то все пак е отмъщение, Тал.

Тал въздъхна.

— Мразя да убивам, Каспар. Но няма друг начин. Пъг зад него промълви:

— А може би има.

Тал го погледна през рамо и чародеят пристъпи напред.

— Ако го казваш сериозно, Тал, ако желаеш Каспар да е някъде, където да може да размишлява над престъпленията си и в същото време да не е заплаха за никого, би ли пощадил живота му?

— Защо? — отвърна Тал. — Твърде много хора пострадаха от ръцете му. Защо да пощадявам живота му?

Пъг зашепна:

— Защото няма да пощадиш неговия живот, Нокът. Ще пощадиш своя. Още не си започнал да размисляш над нещата, които се наложи да направиш, и когато призраците започнат да те безпокоят посред нощ, този акт на опрощение може да натежи на везните между оцеляване и унищожение.

Тал усети как от гърдите му се вдигна тежест, сълзи бликнаха в очите му. Умората и годините страдания заплашваха да го надвият. Спомни си близките си, смеещи се и живи, и разбра, че ще продължат да живеят в сърцето му, стига да им отвори място, като изтръгне от него омразата и гнева. Помисли си за нещата, които бе направил, за хората, които бяха страдали и загинали от неговите ръце само за да се стигне до този момент. Какво го правеше толкова по-различен от Каспар? Нямаше лесен отговор. Накрая отвърна: