Реймънд Фийст - Лисичи крал

А огромните нужди вече ставаха очевидни, защото макар завземането на града да беше станало бързо, беше също така извършено с жестокост. Както се очакваше, оттеглящите се кешийци бяха заграбили всичко ценно и бяха опожарили много сгради просто от яд, след като не бяха намерили нищо в тях. Тал нареди на двамата барони да наложат комендантски час и да включат още хора в градската стража, за да опазят гражданите от още грабежи и насилие.

Донесение от един от лекарите го увери, че Алисандра е оживяла, макар да е била на ръба, и Тал изпрати съобщение на Пъг, за да го извести за добрата новина.

Към края на деня се почувства още по-притеснен. Беше спечелил — победа, която изглеждаше лека, ако човек преценеше само военните щети. Съзнаваше каква цена е платил през годините, за да спечели тази победа. Но задачите му все още не бяха приключили. Все още имаше живи хора — а вече и един съюзник, — които бяха отговорни за унищожаването на неговия народ.

Единственото, което го тормозеше истински, беше Амафи. Измамният слуга по някакъв начин бе успял да се измъкне. Тал беше дал описанието му на повечето си офицери, но Амафи не се оказа сред загиналите или пленените. Пленниците, които го познаваха, му казаха, че бил изчезнал само минути преди да започне щурмът на тронната зала.

Тал се ругаеше наум за глупостта си: Амафи сигурно бе използвал за бягството си същите слугински проходи, до които беше прибягнал и той, за да завземе цитаделата. Но знаеше, че все някой ден ще намери Амафи и ще го накара да си плати за измяната.

Нахрани се отделно от другите, тъй като трябваше да реши в сърцето си какво ще прави, преди да го обсъди с някого. Знаеше, че Крийд ще изпълни заповедите му и че ако заповяда да арестуват Куинт, бившият капитан след минути ще е във вериги.

Видя Пъг само веднъж, а Накор — два пъти. И двамата изглеждаха много обезпокоени от онова, което бяха намерили в покоите на Варен. Не говориха за него, но ясно дадоха да се разбере, че за тях все още има нещо много важно, нещо, което още не е решено.

Тал не попита нищо: знаеше, че те сами ще му кажат, ако трябва. В момента той си имаше достатъчно свои проблеми.

В началото на следобедното заседание Висня се приближи до него и каза:

— Получих писмо от представителя на Ролдем, Тал. Имат няколко предложения, които всъщност са учтиво изказани искания.

— По-точно?

— Държат на компенсации, че флотата им бе използвана за транспорт на кешийците, тоест ядосани са, че кешийците са оплячкосали града, а те — не. В хазната на Каспар имаме предостатъчно злато. Битката свърши толкова бързо, че дори мъжете, които я пазеха, нямаха време да помислят да заграбят златото и да избягат. Но и на нас ще ни трябва злато за възстановяването на града.

— Ти решаваш — отвърна Тал, — Този град е твой, не мой. Но съм по-склонен да се възстановява веднага, а дълговете да се платят по-късно.

Висня кимна.

— Съгласен съм. Защото ако платим на Ролдем сега, ще трябва да обложим гражданите с данък в момент, в който те не могат да си го позволят.

— От Островите какви са новините?

— Нищо засега, но очаквам всеки момент да ми донесат списък с искания — отвърна сухо Висня.

Тал отиде при масата, където го чакаше импровизирано съставеният съвет.

— Друго какво?

— Някои хора се питат, Тал — каза Столинко. — Ти ли ще си новият херцог?

Тал се засмя.

— Да бе! Това ще е трън в задника на краля на Ролдем. Ще върне флотата с кешийците само за да ме махне оттук. — Поклати глава. — Имам други планове.

— Кой ще управлява тогава?

— Наталия е логичният избор.

— Но тя може ли да опази Оласко? — попита Висня. — Ако я оставим сама на трона, доста благородници, тукашни, както и от съседите, ще тръгнат в марш веднага щом наемниците ни си отидат.

— Не мога да я принудя да се омъжи за някого само за да осигури стабилността в района, нали?

— Защо не? — попита Столинко. — Правено е и преди. Тал помисли малко и каза:

— Повикайте капитан Куинт и лейди Наталия. Зачака мълчаливо, мислеше какво точно да каже, и когато двамата се явиха пред него, рече:

— Имам два проблема, които трябва да се решат. Куинт хвърли поглед към лейди Наталия и леко кимна.

Тя не му обърна внимание.

— Куинт — започна Тал. — Първият проблем. Трябва да ти призная, че те излъгах.

Куинт сви рамене и отвърна:

— Точно в този двор щеше да е забележително, ако не си ме излъгал.

— Помниш ли историята, която ми разказа? За момчето, убито от Гарвана?