Реймънд Фийст - Лисичи крал

Тал замахна пак, но камата му се отплесна от кожата на Варен, натъкнала се на невидима броня. Ударът все пак накара мага да падне по задник… и болката, разкъсваща Тал, изведнъж секна. Той си пое дълбоко дъх и се изправи.

— Значи стомана не може да те докосне?

— Боя се, че не — отвърна Варен, присви очи и се изправи тромаво. — Знаеш ли, това вече не е забавно. Ако обичаш, умри веднага!

Изпъна ръка и Тал усети трупащата се енергия. Веднъж-дваж бе ставал свидетел как Пъг или Магнус сбират магическата сила и резултатите обикновено бяха невероятни. Нямаше съмнение, че ако магът успее да довърши заклинанието си, резултатът никак няма да му хареса.

В оставащите му секунди си даде сметка, че сабята му ще е също толкова безполезна, колкото и камата. И изведнъж усети нещо издуто да го подпира под ризата и бързо измъкна твърдата топка, която му беше дал Накор. В отчаяно усилие да прекъсне съсредоточението на мага замахна и запрати топката с все сила.

Топката мина през енергийната броня на Варен и го порази в гърлото. Заклинанието бе прекъснато и Тал усети как силата в стаята изчезна.

Очите на чародея се изцъклиха, ръцете му посегнаха към гърлото му. Той се бореше за въздух, ала Тал виждаше, че не може да вдиша. Направи две стъпки към мага, а Варен се смъкна на колене, лицето му почервеня, вените по челото му се издуха.

Глас зад Тал изхриптя:

— Мисля, че му счупи гръкляна.

Тал се обърна и видя, че един от изпопадалите войници се изправя. Посочи му един голям глинен предмет до вратата, шестоъгълен и покрит с тайнствени знаци.

— Виждаш ли го това? Счупи го. Огледай всички стаи и ще намериш още. Счупи ги всичките.

Отиде до гърчещия се на пода маг и го изгледа отгоре.

— Адски начин да умреш, нали? — След това коленичи, изправи Варен, застана зад него и го хвана за главата. И с едно бързо извъртане прекърши врата на тъмния чародей. Тялото на Лесо Варен рухна на пода.

Тал се обърна и отиде до окованото на стената тяло. Откачи прангите от ръцете на Алисандра и внимателно я положи на пода. Вгледа се в лицето на жената, която бе мислил, че обича. Зашеметяващата някога красота бе ужасно обезобразена, камата на Варен бе играла немилостиво по това лице. Той смъкна наметалото си и я загърна в него. После извика на един от войниците:

— Отнеси я отзад и вижте дали някой от лекарите може да я спаси.

Войникът вдигна Алисандра и я изнесе през вратата.

Въздухът изведнъж запращя от енергия и трима души се материализираха в стаята — Пъг, Магнус и Накор. Изгледаха мъртвия маг и Накор каза:

— Справи се по-добре, отколкото очаквах, Тал.

— Всички да се махнат — каза Пъг. — Тук има неща, срещу които можем да се изправим само ние тримата. — Погледна Варен. — Това, че тялото е мъртво, още не значи, че магията не се е задържала. Все още може да има капани.

Тал нареди на войниците си да излязат. Магнус кимна.

— Накор е прав. Добре се справи.

— Как върви битката? — попита Пъг. — Тал сви рамене.

— Не знам. Крийд и Куинт не са ми донасяли, но след като този… човек е мъртъв, мисля, че съм дотук.

Обърна се да излезе, но Пъг го хвана за ръката. Погледна го в очите и заговори:

— Преди да намериш Каспар, запомни едно: ти бе използван жестоко през целия си живот, Тал, от Конклава, както и от Каспар. Дали щях да пожертвам живота ти, за да убия този свой враг? — Посочи трупа на Варен. — Сто пъти, приятелю. — За миг в очите му се долови болка. — Нямаше да си първият, загинал заради мен. — Ръката му се впи в ръката на Тал. — Конклавът няма да иска нищо повече от тебе: отсега нататък животът си е твой, за да направиш с него каквото пожелаеш. Ще ти помогнем по всякакъв възможен начин, със злато, земя, с помилване от Островите и Ролдем. Поискай каквото пожелаеш и ще го направим, стига да можем.

— Но едно нещо над всичко трябва да разбереш. — Магьосникът за миг замълча. — Ти си на кръстопът и от този момент всичко ще е в твоите ръце. Реши що за човек искаш да бъдеш… и действай.

Тал кимна.

— Точно сега имам само една цел, Пъг. Ще намеря Каспар и след като сложа край на живота му, ще мисля за остатъка от моя.

И без повече думи взе сабята си и последва наемниците по коридора, далече от леговището на мага.

Тал ревеше заповеди и размахваше сабята. Отрядът му се бе натъкнал на помещение, пълно с оласконски войници, решени да бранят тази част от цитаделата с живота си. Битката от стая в стая бе кървава и безмилостна и Тал мина през телата на десетки ранени и много повече мъртви.