Реймънд Фийст - Лисичи крал

Сражаваше се вече от два часа, но болката, която бе изпитал от ръцете на мага, не бе забравена. Прочистил бе шест-седем стаи, след като напусна крилото на чародея. Бяха му донесли, че външният двор и долните помещения на цитаделата са подсигурени и са назначени войници да пазят оласконските пленници. Но колкото повече се приближаваше до тронната зала на Каспар, толкова по-яростна бе отбраната.

Боят продължаваше и на два пъти Тал трябваше да се оттегля, за да пие вода и да хапне. На ръцете му все едно бяха вързани железни тежести, но той винаги излизаше напред да поведе хората си.

След няколко часа бой разбра, че са обкръжили тронната зала, и бързо разпрати хора да предадат на останалите да подсигурят вратите. След това махна на десетина от мъжете си да го последват, понеже знаеше, че има и други, не толкова явни изходи от залата.

Намери входа за слугинския проход и едва не загина, щом отвори вратата. Само изключителните му рефлекси му позволиха да парира забиващата сабя, която го посрещна.

— Пики! — извика през рамо и мъже с дълги пики затичаха напред. Снишиха оръжията си и изтласкаха защитниците назад по тесния коридор, а Тал и хората му ги последваха.

Тал забърза напред, но спря, осъзнал, че е стигнал входа за тронната зала.

Във вратата имаше шпионка, покрита с метална пластина. Поставена бе тук, та слугите да не прекъсват херцога, докато води официално дворцово заседание.

Тал надникна и видя Каспар: херцогът стоеше по средата на помещението и насочваше бранителите. Носеше черна броня и изглеждаше досущ като приклещен мечок, като онзи, който Тал беше убил преди години, за да го спаси.

Прецени, че възможно да стигне до Каспар, преди той да се е усетил, но имаше и риск. По-добре беше да изчака още няколко минути и да види как ще продължи атаката от трите входа. Още повече че имаше повече войници от Каспар. Отвън отекна гласът на командира на кешийците:

— Ще се признаете ли за победени? Каспар се изсмя.

— Никога!

Тал мразеше да гледа как хора загиват безсмислено. Изходът вече беше несъмнен. За по-малко от ден Каспар беше разбит тотално. Нямаше нужда да загиват повече хора. Обърна се и каза:

— Предайте назад, че искам колкото повече хора да проникнат оттук. Щом отворя вратата и вляза, ти — посочи първия зад себе си — минаваш отдясно. Следващият — отляво. Всеки нататък — един надясно, един — наляво. И ги помитаме!

Изчака да предадат заповедта му, след което дръпна резето и се втурна напред. В първите няколко мига влизането му остана незабелязано, но след това Каспар, изглежда, го зърна с крайчеца на окото си, защото се обърна тъкмо навреме, вдигна сабята си и отби атаката му.

— Тал! — И замахна пак, като принуди Тал да отстъпи. — И с две ръце?! Тука има някаква магия. — Продължи атаката със свирепа комбинация от удари, лишени от финес, но ефективни.

Тал не можеше да си позволи риска да откъсне поглед от очите му, но долови, че ритъмът на битката около тях се променя. С атаката на хората му в тил защитниците на вратите губеха.

Лицето на Каспар бе изопнато от напрежение, той не обръщаше внимание на нищо наоколо в усилието да срази противника си. Тал беше много по-добър със сабята, но беше уморен, а и дясната му ръка все още не бе напълно възстановена. Дори една грешка от негова страна щеше да е фатална.

Кънтежът на оръжия около двамата затихна, боят спираше. След няколко минути единствените звуци в залата останаха стоновете на ранените и екът на дрънчащите едно в друго оръжия на Тал и Каспар.

Херцогът се бе зачервил, бузите му бяха издути в усилието му да запази дъха си. Тал изгаряше и от болки, и от желание всичко това да свърши по-скоро, но Каспар не се откриваше за решителния удар.

А след това Каспар направи погрешна стъпка и закачи с пръсти един лежащ на пода труп. Тал се хвърли отгоре му като ястреб.

Оръжията им се сплетоха и сабята на Каспар изхвърча от ръката му. В следващия миг херцогът замръзна: върхът на сабята на Тал бе опрян в гърлото му.

Каспар се стегна да приеме смъртоносния удар, но Тал задържа сабята си притисната плътно до кожата и извика:

— Вържете го!

В този момент в залата влезе Джон Крийд.

— Ти успя!

— Ние успяхме — отвърна Тал. Огледа залата. — И много от нас платиха с живота си тази победа.

— Защо не го довършиш тогава? — попита Крийд.

Тал погледна Каспар в очите. Двама войници вече връзваха китките на херцога зад гърба му.

— Би било прекалено бързо. Искам първо да осъзнае напълно какво е загубил, какво му се отнема. — Прибра сабята си. — Освен това мога да го обеся утре също толкова лесно, колкото да срежа гърлото му сега. — Огледа отново помещението. — Погрижете се всички да разберат, че цитаделата е наша. После известете навсякъде да спрат боя.