Реймънд Фийст - Лисичи крал

Командирът на кешийските сили също се приближи и каза:

— Капитане, ще се оттеглим, както се разбрахме. Цитаделата е ваша.

— Благодаря ви и благодаря на императора. Няма много надежда да се държи под контрол плячкосването на връщане към пристанището, нали?

Кешиецът сви рамене.

— Е, плячката е част от войната.

Поклони се сдържано, даде заповед и кешийците започнаха да излизат.

— Ще се изненадам, ако в града остане нещо ценно, след като тези момчета си отидат — каза Крийд.

Тал се усмихна.

— В цитаделата има предостатъчно богатства за всички. С това обаче ще се заемем утре. Погрижете се за ранените и слугите да почват да готвят. Ако всички са гладни като мен, ще изядем запасите на херцога за един ден.

Крийд кимна и тръгна да предаде заповедите му, а Тал се обърна към двамата, които държаха Каспар:

— Задръжте го тук засега, но всички останали да се отведат на парадния двор и да бъдат поставени под стража.

Излезе от тронната зала на херцога и закрачи към семейните покои на Каспар, без да обръща внимание на уплашените погледи на слугите. Пред вратата на Наталия завари отделение гвардейци. Погледна ги и рече:

— Свърши се. Каспар е пленен. Хвърлете оръжията си или ще се върна с петдесет души. Господарката ви няма да пострада.

Мъжете се спогледаха и бавно оставиха оръжията си на пода.

— Сега слезте на парадния двор и чакайте там. Утре сутринта ще бъдете освободени.

Щом гвардейците тръгнаха, Тал отвори вратата към покоите на Наталия. Нещо изсвистя във въздуха, той се присви и камата издрънча в стената зад него.

— Моля те, не хвърляй нищо повече, Наталия! — извика Тал.

Сестрата на Каспар чакаше с втора кама в ръката.

— Тал! — извика тя с глас, издаващ облекчение, радост и колебание. — Каспар каза, че си затворен. — Погледна дясната му ръка и добави: — И осакатен.

Тал бавно се приближи към нея.

— Успях да преживея всичко това.

— Сега какво? — попита тя. — Каспар мъртъв ли е?

— Не. Мой пленник е.

— Твой пленник? Мислех, че сме нападнати от Кеш и Ролдем.

— Бяхте. Но в подкрепа на моята атака срещу цитаделата. — Седна на леглото и я покани с жест да се приближи. Тя пристъпи бавно, а Тал хвана ръката й. — Историята е много дълга и ще ти я разкажа, но имам да свърша много неща, преди да обсъдим тези подробности. Точно сега искам да ти кажа, че си в безопасност. Никой с нищо няма да ти навреди и ще гарантирам санът ти да се уважава.

— Като каква? — попита Наталия. — Твой трофей ли съм, Тал? Той се усмихна.

— Би била чудесен трофей, признавам. — Хвана и другата й ръка. — Ще излъжа, ако ти кажа, че нямам чувства към теб, Наталия. Но също тъй ще излъжа, ако ти кажа, че те обичам с цялото си сърце… Нещо повече. Твоето бъдеще сега зависи много по-малко от самата теб, отколкото преди Каспар да бъде пленен. Защото тогава ти беше негов инструмент. Сега си нещо много повече.

— Какво искаш да кажеш?

— Ти си наследницата на Оласко. Премахването на брат ти оставя в района гибелно опасен политически вакуум. Кеш ще гарантира Островите да не се опитват да посягат на държавата ви, а Островите ще държат Кеш и Ролдем на разстояние, но други наоколо може да погледнат на това като на шанс да поставят на трона на Каспар някой от своите хора. Това не бива да се позволи.

Наталия кимна.

— Разбирам. — Погледна го изпитателно. — А брат ми? Ще умре ли?

— Ще ти кажа нещо, което знаят малцина — отвърна Тал. — Роден съм в планините на оросините. Каспар унищожи моя народ. Аз съм навярно единственият оцелял и в деня, в който разбрах, че ще живея, се заклех да отмъстя за своя народ.

Наталия пребледня.

— Бих искала да остана за малко сама, ако не възразяваш, Тал.

Той се поклони и излезе. Двама от неговите войници бяха заели мястото на предалите се оласконци.

— Пазете тази врата и дамата вътре. Ще пратя да ви сменят.

Двамата отдадоха чест.

Тал бързо тръгна по коридора към тронната зала. Все още имаше да свърши много неща, но най-наложителното бе да похапне. А след това може би да си вземе гореща баня. Защото каквито и решения да трябваше да се вземат, щяха да се вземат чак утре.

Денят свърши, преди Тал да го е усетил — вечерта вече падаше. Целият остатък от деня бе посветен на обезоръжаването на гарнизона на Опардум и на пращането на патрули около цитаделата. Наталия щеше да има нужда от хора, но на някои от служилите на брат й нямаше да им се позволи отново да постъпят на служба.

Временното управление и администриране бе поверено на бароните Висня и Столинко, които трябваше да се погрижат за непосредствените нужди на града и околностите му.