Реймънд Фийст - Завръщането на изгнаника

Томас се върна при Агларана, наведе се и й заговори тихо. Кралицата държеше ръката му и като че ли реагираше на думите му с безпокойство. Най-сетне наведе примирено глава и Томас я целуна, след което се отдалечи.

— Почакайте тук, моля ви — каза на Пъг и Каспар, докато минаваше покрай тях, и влезе в кралските покои.

След малко се появи, облечен с бял табард върху броня от злато. Носеше бял щит. На табарда и щита блестеше златен дракон. Драконова глава вместо шлем стоеше на главата му, със златни криле от двете страни.

Пъг каза тихо:

— Това е най-близкото до възможността смъртен човек да види Господар на дракони в плът.

Томас се върна при жена си, поговори още малко с нея и след това се обърна към събралите се елфи.

— Мои приятели, ще известя принц Калин и принц Калис да се върнат веднага и да служат тук вместо мен. Заклех се никога да не напускам Елвандар, освен по време на най-голяма необходимост. Нападнати бяхме несправедливо и наши възлюбени братя и сестри бяха убити. Изправени сме пред война, и то жестока война, не се заблуждавайте. До моето завръщане отстъпвам поста си на Военен вожд на Елвандар на принц Калин.

— Но къде… — промълви Каспар.

— С нас — прекъсна го Пъг. Томас се приближи до Пъг.

— Ще ви придружа, стари приятелю. Няма да се върна в Елвандар, докато този проблем не се реши.

— Може да отнеме доста време. Томас отвърна с горчива усмивка:

— Колкото трябва, Пъг. Колкото трябва.

Пъг кимна, после сложи ръка на рамото на Томас.

— Колкото трябва.

Допреди минута Пъг, Томас, Каспар и талноят стояха в Елвандар, а после изведнъж се озоваха отново на Острова на чародея и Каспар веднага усети, че и тук нещо ужасно не е наред. Долови миризма на пушек във въздуха — не смътния мирис на горящи дърва в огнища или кухни, а гъсти облаци кълбест дим, лютив и заслепяващ също като допреди няколко мига в Елвандар. Отвори очи.

Във вилата бушуваше огнен ад.

Телата на ученици и воини в черна броня лежаха разпръснати навсякъде. Пъг изруга, погледна един от падналите воини и изръмжа:

— Черни убийци!

Томас хукна нанякъде и Каспар чак сега чу грохота на битката. Сложи си пръстена, докосна талноя и извика:

— След мен!

— Миранда! — изрева Пъг и изчезна.

Каспар догони Томас. Облеченият в бяло и златно воин вече връхлиташе върху групата Черни убийци, задържани на място от отчаяните заклинания на неколцина ученици, които трескаво хвърляха прегради и нападателни магии, но те бързо губеха силата си. Каспар връхлетя с цялата си сила върху един от Убийците и го посече между врата и рамото. Облечената в черна броня фигура рухна на земята и той с облекчение разбра, че тези същества все пак умират. Обърна се към талноя и заповяда:

— Избий тези Черни убийци!

Талноят скочи до Томас, раздвижи се и за по-малко от минута двамата покосиха Черните убийци. Томас се огледа и извика:

— Има ли и други?

Един от учениците, със зацапано от сълзи, прах и кръв лице, отвърна:

— Те са навсякъде!

Каспар и Томас се обърнаха и Каспар изрева на талноя:

— След мен!

Затичаха и се натъкнаха на още Убийци, които вилнееха из библиотеката и хвърляха в огъня всичко, което можеше да гори.

Томас изрева в дивашка ярост и се втурна напред. Каспар понечи да заповяда на талноя да влезе в битката, но Томас вече бе обезглавил един Убиец, разсече втори от мишницата до слабините и посичаше трети. Четвъртият и петият издъхнаха, преди Каспар да успее да отвори уста.

Томас се огледа и затича към звука от друга битка. Каспар заповяда на талноя да го последва и да избие всички Убийци, които срещне. Талноят се обърна и затича след Томас. Каспар се опита да ги догони, но след секунди двамата се скриха от погледа му.

Тогава заваля дъждът.

Каспар осъзна, че някой е призовал дъжда, също както го бяха сторили Заклинателите в Елвандар.

Дробовете го боляха от пушека, който беше вдишал в Елвандар, а кашлицата буквално раздираше гърдите му. „Ако преживея всичко това — помисли той, — дано да имат лечител, който да ме изцери“.

Отново закашля, изплю и се втурна напред.

Няколко ученици тичаха към дърветата оттатък пасището с надеждата да се скрият.

Един Черен убиец се появи от прага, само на десет стъпки встрани от Каспар, видя ги и хукна след тях. Така и не погледна към Каспар. Бившият херцог на Оласко извади меча си и го хвърли след него с всичка сила, осъзнал, че не може да настигне облечения в черна броня воин.