Реймънд Фийст - Завръщането на изгнаника

Мечът удари убиеца в гърба и го събори на колене. Каспар скочи зад падналия воин и сграбчи меча си, преди на убиеца да му остане време да се съвземе. С точността на майстор готвач, режещ опечено месо, Каспар заби върха на меча под мишницата на Убиеца, натисна и завъртя. Мъжът вътре изрева от болка съвсем по човешки и Каспар изведнъж разбра, че това не са свръхестествени същества, а просто фанатици с лъскава черна броня.

Осъзнаването на този факт повдигна духа му. Поне си имаше работа с врагове, които можеше да убие.

Нов пристъп на кашлица преви тялото му на две и той спря, за да си поеме дъх. Заслуша се за звуци от битка и долови дрънчене на оръжия, което му се стори близо.

Нахълта в някаква стая в една от постройките до кухнята и завари двама Убийци, посечени на две. Нямаше представа талноят ли ги е убил, или Томас, но реши, че въпросът е теоретичен.

Чу женски писък и забърза натам по дълъг коридор, който свързваше пристройката с главната къща. Видя някаква фигура в син халат да изчезва зад ъгъла, а след няколко стъпки се натъкна на тялото на жена.

Коленичи до нея. Беше Алисандра, лежеше сред локва кръв. Стомахът му се сви. За миг се зачуди защо е толкова отчаян. Бяха любовници някога, но това бе връзка на привличане, не на любов. Тя беше агент на Пъг и щеше да го убие без угризение, ако й бяха заповядали. При все това го жегна тъга, щом видя трупа й, лицето й, замръзнало в маска на изумление и объркване. Нежно затвори очите й и се изправи.

После затича към ъгъла, след мъжа в синьо.

Каспар стоеше, плувнал в пот, след като се беше сразил с двама Черни убийци, които явно бягаха, било от Томас или от талноя.

И двамата бяха тежко ранени, което му позволи да се справи бързо с тях, макар че все пак беше рисковано. Димът беше опърлил дробовете му и едва можеше да си поеме дъх. Знаеше, че от твърде много вдишан дим се умира, и вече се чудеше дали неговата смърт ще е точно от това.

Изхрачи кръв и погледна двете мъртви фигури в черно. Убийците изглеждаха страховито и бяха добри бойци, но и Каспар бе добър. Тъкмо охотата им да умрат в служба на своя господар ги правеше толкова опасни. Разбира се, това, че бяха побягнали, доказваше, че не са съвсем лишени от разум.

Талноят се появи пред очите му и Каспар извика:

— Ела тук!

Съществото се отзова на гласа му и едва сега Каспар осъзна, че трябваше да го докосне само веднъж — когато надене пръстена, — за да го постави под своя команда. Беше логично: щеше да е невъзможно командир да тича из цялото бойно поле и да пипа един по един всеки талной под командата му.

— Последвай ме — заповяда Каспар и двамата тръгнаха да търсят още нашественици.

Каспар се мъчеше да намери изход от дългия коридор на вилата — пушеците бяха смалили видимостта до няколко стъпки. Съвзе се и каза на талноя:

— Ако падна, вдигни ме и ме отнеси някъде на безопасно. Най-сетне видя изход и забърза натам. Мислеше си, че ще се озове на склона, водещ към ливадата, но вместо това гледаше централната градина.

Дворът изпъкваше в рязък контраст с обкръжаващите го овъглени сгради. Пламъците по някакъв начин не бяха засегнали зеленината, нито малките езерца, но валмата пушек и тук бяха гъсти.

Каспар спря да реши кой път изглежда най-обещаващ за безопасен изход от горящата сграда. За миг се почувства освободен от вълните горещина, които го бяха обливали вътре. Помисли да остане в средата на градината, да се потопи в някое от езерата и да изчака огъня да догори, но изведнъж го обзе паника и той осъзна, че пръстенът започва да му въздейства. Тъкмо се канеше да го свали, когато посоката на вятъра се промени и го лъхна лютив дим. Докато обмисляше накъде да тръгне, от облака спокойно пристъпи фигура.

В първия миг Каспар си помисли, че е Томас, защото мъжът бе много висок, но щом се приближи, Каспар видя, че не е толкова широкоплещест като приятеля на Пъг. Косата му беше руса и падаше свободно на раменете. Очите му бяха яркозелени и блестяха от сълзите, причинени от пушека. Не изглеждаше на повече от двадесет и пет години. Беше облечен в светлосин халат. Каспар осъзна, че това е същият мъж, който бе изчезнал зад ъгъла няколко мига преди той да намери тялото на Алисандра.

Мъжът се усмихна и каза:

— Каспар! Каква неочаквана изненада.

Каспар се стъписа — никога досега не беше виждал този човек.

После очите на мъжа се спряха върху талноя и той каза:

— Чудесно! Къде ли не го търсих това нещо. — Пристъпи напред. — Ще те облекча от него веднага.