Реймънд Фийст - Завръщането на изгнаника

— В една от незасегнатите от пожара сгради — каза Амафи. — Много ученици бяха избити, господарю, и още повече са ранени. Повечето сгради пострадаха сериозно, но тези хора са удивителни. Както може би подозирате, неколцина от магьосниците използват изкуството си, за да възстановят това място. До месец ще е като ново, така ми казаха.

— Къде са ми дрехите? — попита Каспар.

Амафи бръкна под леглото му и му подаде мек вързоп.

— Чисти и готови за обличане, ваше великолепие. Каспар стана. Беше съвсем леко замаян.

— Колко време съм спал?

— Три дни, господарю. Талноят ви вдигна и ви изнесе, иначе сградата щеше да се срути там, където бяхте паднали. Онзи дребният, Накор, ви приготви отвара, която оправи дишането ви за няколко минути, след като ви я сипахме в гърлото.

— А ти как успя да оцелееш в цялата тази касапница? — попита Каспар, след като седна и нахлузи ботушите си.

— Крих се, когато можех, биех се, когато трябваше, и извадих късмет, господарю.

Каспар се изправи.

— Ах, колко сме кратки. Добре, Амафи. Как са Пъг и семейството му?

— Съвсем добре — отвърна Амафи и поклати тъжно глава. — Но са съкрушени. Много от загиналите бяха млади. Нашествениците бяха безскрупулни — мисията им беше да избиват.

— Видя ли русия магьосник, който ги водеше? — попита Каспар и тръгна към вратата.

— Да.

— Това беше старият ни приятел Лесо Варен. Амафи кимна.

— Така каза и Пъг, господарю. Каза, че усетил кой е въпреки променената му външност. Всъщност Варен изглеждаше много добре, преди талноят да го изкорми.

Излязоха от стаята и Каспар попита:

— Къде мога да намеря Пъг?

— Ще ви покажа, господарю.

Амафи го поведе навън. Само част от едното крило бе останала непокътната, но градината като по чудо бе пощадена. Работници вече възстановяваха щетите и Каспар спря за миг, за да им се възхити.

Девойка на не повече от четиринайсет години стоеше до купчина дървен материал. Беше изпънала ръка и със силата на ума си отпращаше греда върху две овъглени, но здрави още подпори. Когато гредата се озова на мястото си, двама младежи набиха с чукове пирони в дървото и й извикаха отгоре да им качи нова.

По други места използваха по-обичайни прийоми, чукане на чукове и стържене на триони изпълваше въздуха.

— А мъртвите? — попита Каспар.

— Извършиха ритуалите снощи, господарю. Момчето, Маликаи, беше един от убитите.

Каспар не отвърна нищо, но вестта го натъжи.

Влязоха в една постройка, използвана доскоро за склад на земеделски сечива, ако се съдеше по дървеното рало, сбруята и други вещи, струпани пред вратата.

Пъг седеше на трикрако столче в средата на стаята. За писалище му служеше обгоряла кухненска маса, пред него бяха струпани листове хартия. Той вдигна глава.

— А, Каспар, оцеля значи.

— Да, Пъг — каза бившият херцог. — Благодаря ти за това.

— На Накор трябва да благодариш — каза Пъг и се изправи.

— В онази негова бездънна торба имаше отвара, с която изцери дробовете ти от дима. Използва я много пъти първата нощ.

Пъг се подпря на масата.

— Намерихме те в краката на талноя, а облечения в синьо магьосник го намерихме в градината.

— Талноят го уби и ме спаси.

— Варен беше, нали? — каза Пъг.

— Наистина беше Варен и отново е мъртъв… ако това означава нещо. — Каспар вдигна очи към Пъг. — Ти беше прав. Той търсеше талноя. И талноят го уби.

Миранда влезе — беше ясно, че е чула последните им думи — и заяви без предисловия:

— Това нещо трябва да бъде махнато оттук. Те не знаеха точно къде е по време на атаката, но знаеха, че трябва да е или тук, или в Елвандар.

— Иначе нямаше да раздвои силите си — каза глас отвън. Каспар се обърна и видя, че Томас е застанал на прага.

— И можеше да хвърли върху нас танцьорите на смърт и Черните убийци заедно и да ни срази напълно.

Пъг кимна.

— Варен ще се върне. Докато не намерим съсъда, който пази душата му, ще се връща непрекъснато.

— Значи точно това трябва да направим — каза Каспар.

Пъг се усмихна.

— Ние?

Каспар сви рамене.

— При последния ни разговор останах с впечатлението, че възможностите ми тук са ограничени.

Пъг кимна.

— Така е. Ела да се поразходим.

Миранда и Томас се отдръпнаха, за да ги пуснат да излязат, и Пъг каза:

— Ей сега ще се върна. — Спря и се обърна към Миранда. — Накарай Магнус да се приготви да отнесе талноя на Келеуан. Ще се наложи да принудим най-добрите умове на Академията да обърнат внимание на проблема.