Реймънд Фийст - Завръщането на изгнаника

Старият заклинател подхвана монотонен химн, бързо подет от другите заклинатели.

— След миг ще можем да…

Изведнъж се случи нещо лошо, нещо ужасно. Барабанен екот изпълни въздуха и почти спука тъпанчетата на Каепар. Прониза го болка и той стисна главата си с ръце и падна на колене.

Мнозина от двора на кралицата също бяха нападали. Самата тя седеше изпънала гръб на трона си, стиснала очи, лицето й бе сгърчено от болка. Томас се бе изправил, стиснал зъби; явно понасяше болката по-леко от другите.

Каспар усети как стомахът му се стегна на възел, заляха го вълни на гадене. Обърна се към Пъг и видя, че магьосникът се мъчи да се съсредоточи.

Лицето на Пъг беше намръщено, но очите му бяха ясни и на фокус. Той вдигна ръка над главата си и зарева някакво заклинание. Ужасният звук секна. За миг всички останаха неподвижни, зашеметени от неочакваното събитие… а после небесата над тях избухнаха в пламъци.

Зноят бе като от разтворена пещ, заплашваше да разкъса дробовете им. Но Пъг отново реагира и с едно махване на ръката му венецът от пламъци, спускащ се от небето, бе отблъснат.

Заклинателите залитаха замаяни.

Накъдето и да погледнеше, Каспар виждаше пламъци в короните на дърветата. Отекваха викове и писъци.

Пъг извика:

— Татар! От години не съм хвърлял магия за време! Можете ли да докарате дъжд?

Старият елф поклати глава.

— Разбиването на защитните прегради ни зашемети, но ще се опитаме.

Елфите се струпаха един до друг на колене и заобсъждаха какво да направят.

— Бързо! — викна Пъг. — Мога да държа защитен само централния двор.

Каспар се зачуди какво ли става с народа на Елвандар на местата, незащитени от заклинанието на облечения в черно маг. Тези долу на земята или на по-долните нива трябваше да са в безопасност, тъй като пламъците горяха само по най горните клони, но елфите с домове на по-горните платформи със сигурност бяха обречени.

Каспар беше виждал горски пожари. Баща му го беше взел на лов едно лято по време на сушава година и мълния бе подпалила пожар високо над тях в планините. Момчето стоеше и гледаше как пламъците се прехвърлят от дърво на дърво толкова бързо, че животните не можеха да избягат от пожара. Беше ужасяваща гледка.

Изведнъж го порази друго ужасно чувство, мраз, който сякаш премина по гръбнака му и вледени стомаха му. Каспар извади меча си, без изобщо да се замисли, и елфите се стреснаха. Беше усетил нещо, нещо, което не беше съществувало допреди миг.

И тогава видя сянката — смътно видение на бягаща човешка фигура, едва я мярна с крайчеца на окото си.

— Там! — извика и посочи.

Избухна хаос. Каспар се заозърта стъписан. Заклинателите елфи падаха на всички страни. Само древният Татар стоеше прав като вековен дъб и махаше с ръце във въздуха, мъчеше се да защити кралицата. Томас с една стъпка се озова до жена си и я вдигна в прегръдката си. Понесе я леко като дете към относително безопасните им покои.

Каспар се мъчеше се отново да зърне фигурата, която беше видял. Не видя нищо.

Вдигнал високо едната си ръка, Пъг изтласка със силата на волята си връхлитащите пламъци, а с другата сътвори нова магия. Ослепително синя мълния изригна от дланите му и яркостта й открои целия двор в рязък релеф, замята жестоки отблясъци и черни сенки. Посред двора, озъртайки се, сякаш търсеше нещо, стоеше силует на мъж, вдигнал меч. После се появи втори. След него — трети.

— Танцьори на смърт! — извика Пъг.

Каспар се взря в тях, мъчеше се да придаде някакъв смисъл на това, което виждаше. Фигурите бяха с очертания на човек, но без черти и без измерение, силуети, получили форма, като изрязани от някакъв материал, толкова черен, че не отразяваше никаква светлина. Каспар осъзна, че без магията на Пъг тези същества щяха да са невидими за човешкото око.

И тогава елфите се задействаха. Из целия Елвандар. Каспар чу викове и крясъци, заотеква кънтеж на стомана.

А после един танцьор на смърт се озова пред него и бившият херцог вече се биеше за живота си. Никога не се беше изправял пред нещо толкова бързо. Парира, защото единственото, което можеше да направи, бе да се защити. Нямаше време да помисли за рипост или атака. Просто се мъчеше да остане жив.

Томас дотича, държеше златен меч. Посече съществото, което се сражаваше с Каспар, в рамото и то нададе тънък жален вой се обърна към него. Каспар заби меча си в гърба на съществото и то изрева отново, но като че ли ударът го забави съвсем малко.

После нещо профуча покрай Каспар и с периферното си зрение той видя как други двама танцьори на смърт вдигат талноя, за да го отнесат.