Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

Щом затвори зад себе си вратата, Миранда въздъхна дълбоко и се облегна на студената стена, притиснала ръце към устата си. Лека-полека дишането й се успокои. Необузданият, необясним порив, който я бе тласнал към стаята на графа и я бе накарал да се рови в личните му вещи, я остави слаба и трепереща с всяка фибра на тялото си, изпълнена с горчиво чувство за вина и непонятно объркване. Тя поглади челото си и се учуди безкрайно от горящата си кожа. Кръвта й течеше в буен поток през тялото и шумеше оглушително в ушите й.

— Няма да издържа в тази проклета стая — проговори високо тя. Чип скочи на рамката на прозореца, склони глава и я погледна с ням въпрос в умните си очи. — Трябва да се преоблека — отговори по-тихо тя. — Да не мислиш, че мога да се спусна по бръшляна с тази изискана рокля?

Лорд Харткорт избута стола си малко назад и се облегна на стената на таверната. Издуха синкав облак дим към опушените греди на тавана и присви очи, преди да посегне към канчето с медовина. Пиеше много, но тази вечер алкохолът явно не му въздействаше.

— Ти си наред, Гарет. — Брайън се приведе към него и подхвърли заровете върху преобърнатата бъчва с ейл, която им служеше за маса.

Гарет отпи голяма глътка от виното си, остави канчето и посегна към заровете. За момент ги скри в шепата си, после с ленив жест ги пусна на дървената плоча.

— Пфу! Тази вечер имаш дяволски късмет, приятелю. — Брайън се обърна и махна на помощник-кръчмаря. — Ей, момче! Дай тук една стомна ейл!

Гарет се отблъсна от стената и постави стола си на четирите му крака.

— Не, тази вечер няма да пия повече, нито ще играя. Имам непогрешимото чувство, че късметът ще ме изостави.

— Я стига, Харткорт, наистина ли смяташ да ни напуснеш, без да си ни дал възможност за реванш? — извика лорд Ленстър. — Не е спортсменско от твоя страна да изчезнеш с печалбата.

Гарет се усмихна небрежно.

— Готов съм да споря с всеки мъж, който ме обвинява в липса на спортсменство, Ленстър. Но в момента единственото ми желание е да се отпусна в леглото си. — Той събра купчината гвинеи пред себе си и ги пъхна в ленената торбичка, която носеше на колана си.

— Накрая все пак реши да последваш нареждането на сестра си и да се прибереш вкъщи, така ли? — Брайън бръкна в канчето си и извади нощната пеперуда, която беше кацнала в бирата му. — Редно е да й стегнеш юздите, стари момко. В последно време си позволява доста волности — продължи той, като оглеждаше внимателно канчето си в търсене на още чужди тела, привлечени от светлината на свещите. — И с Шарлът беше същото.

Ноздрите на Гарет се свиха, един мускул потръпна на бузата му. Той не каза нищо, а Брайън, който беше говорил, без да мисли, вдигна глава и се усмихна приятелски. Ала като видя леденото изражение на Гарет, кръвта нахлу в лицето му и го оцвети в тъмночервено. Той хвърли безпомощен поглед към приятелите си, но всички, включително Кип, седяха с вкаменени лица и се взираха някъде в далечината. Явно отказваха да му помогнат да се измъкне от неловката ситуация.

— Моля за извинение, Гарет. Забележката ми беше крайно неподходяща — промърмори накрая Брайън.

Лордът стана безмълвно, приведе се, за да не се удари в ниските греди, и излезе от таверната.

— Казах истината — обърна се към брат си Брайън, наполовина, за да се защити и наполовина, за да потърси помощ.

— Така е — отвърна мрачно Кип. — Да не мислиш, че Гарет не знае?

— Тази вечер не беше мрачен, както обикновено — отбеляза Ленстър и събра заровете. — Докато ти не изказа така открито мнението си, Роситър.

Брайън промърмори нещо неразбрано и повика помощника да напълни канчето му.

— Женитбата между Роаси и лейди Мод означава много за него — отбеляза замислено Кип. — Разбира се, всичко зависи от резултата на сгледата. Вярвам, че няма да има проблеми.

— Разбира се, че не, момичето е безкрайно апетитна хапка — промърмори Уоруик, надвесен над канчето с медовина. — Нали казаха, че била болнава? Днес ми се стори най-здравото същество на света.

— Точно така — потвърди Кип и попоти пръсти в локвичката ейл на масата. — Изглеждаше, като че нито един ден през живота си не е боледувала.

— Женитбата й с Роаси ще възвърне старото могъщество на семейство Харткорт и ще му отреди място сред първите във френския двор.

— Точно така. И по същата причина нашата Елизабет ще се вслушва внимателно в думите на лорд Харткорт — промърмори като на себе си Кип. — Тя умее да изстисква хората, които черпят направо от извора, особено когато й трябва информация от чужбина.