Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

— Какво правите тук, Миранда?

Лицето й беше само един блед овал в мрака, очите като две тъмни езера.

— Не можах да заспя. Чувствах се толкова самотна в онази ужасна стая. Изпитвах такъв срам! Все още не мога да разбера как събух обувките си. Направих непростими грешки! Лейди Мери беше шокирана, вие не ми казахте нито дума, затова си помислих, че е най-добре да дойда тук и да ви чакам.

Усмивката й беше колеблива. Една факла блесна ярко под напора на вятъра и освети лицата им. В следващия миг лицето й потъмня.

— Божичко, какво ви е? Какво става? — прошепна стреснато тя. Ръката й се вдигна от само себе си, за да докосне устата му, сякаш можеше да изтрие коравите линии на мъката и страданието. — Какво се е случило? Зле ли ви е? Пак ли имахте кошмар?

Той погледна в лицето й, в големите сини очи, пълни с тревога, открити и честни, без капчица фалш — отражение на прям и искрен характер, какъвто не беше срещал никога досега.

Какво можеше да знае това невинно момиче за злокобните, задушаващи лапи на вманиачеността? За всепоглъщащите пламъци на вината и позора, по-горещи от адските огньове, които дълбаеха вътрешностите му? Неочаквано в гърдите му се надигна желание, завладяваща потребност, отчаян копнеж да се загуби в нея и да забрави мъчителните кошмари в простотата на тази чиста, неразвалена душа.

Ръцете му се плъзнаха по крехката талия и тя се надигна на пръсти, без да маха палец от устата му. В очите й блесна странна настойчивост, появи се бегъл израз на объркване, който моментално бе прогонен от чиста страст. Ръцете й помилваха бузите му, устните се отвориха жадно под устата му.

Факлата над тях трепкаше неспокойно, фитилът пращеше и съскаше. Градината беше потопена в тъмнина, влажният нощен въздух беше изпълнен със сладкия аромат на рози и левкоя. Сега, в кадифения мрак, Миранда му се видя преобразена, обкръжена от аура на загадъчност и изкушение. Простата оранжева рокля обвиваше съвсем естествено стройното тяло, което се извиваше в ръцете му, нежната главичка с блестяща червенокафява коса милваше бузата му. Миранда притисна устни към устата му и го прегърна. Гореща възбуда пламна в слабините му и мускулите на корема му се свиха болезнено.

Тя ухаеше сладко и изкусително като прясно опечен хляб. Устните й бяха топли, гъвкави и готови да му се отдадат. Ала той знаеше, че устата й е девствена, че никога не се е отваряла по този начин за друг мъж, и едновременно с нарастващата жажда в сърцето му пламна буйна нежност. Пръстите, които развързваха корсажа й, бяха меки, макар че трепереха от нетърпение да разголят гърдите й и да се насладят на копринената им мекота.

Гърдите й бяха малки, но съвършено оформени и паснаха чудесно в дланите му. Тя притисна устните си още по-силно към устата му и той чу тихия й сладостен стон, когато помилва гладката, твърда закръгленост и пощипна зърната, които веднага се втвърдиха под докосването му.

Гарет вдигна глава и погледна в бледия овал на лицето й. Миранда въздъхна, затвори очи и отметна глава назад, разкри гладкия бял стълб на шията и той впи устни в топлата гънка към рамото, за да усети лудото биене на пулса й под кожата. После бавно плъзна устни надолу към дясната гърда.

Върхът на езика му закръжи с нарастващо желание около малкото, втвърдено зърно. Когато го пое между устните си и го засмука жадно, а после съвсем нежно захапа фината плът, Миранда простена отново, съвсем тихо, сякаш се страхуваше да не вдигне излишен шум. Устата му се плъзна към лявата гърда, а дясната му ръка се зае с другата и погали твърдото, влажно зърно.

Беше като прекрасен сън, като приказна магия, тук, в сладко ухаещия мрак на градината, където дори любовната игра изглеждаше недействителна. Никой от двамата не говореше, думите не бяха нужни. Миранда смъкна роклята си с трескава бързина и я изрита небрежно настрана. Под нея беше напълно гола.

Треперещ от възбуда, Гарет плъзна ръце по крехката стройна фигура, усети хладната гладкост на кожата й, сладостните тръпки, които пълзяха по тялото й, докато пръстите му изследваха всяка закръгленост и вдлъбнатина по него. Той усети колебанието и страха й, усети ги също така ясно като силата на страстта й, неукротимата, пулсираща възбуда, и собствената му жажда да я има нарастваше с всяко милващо движение на ръцете му по голата кожа.

Почувства как ръцете й се мушнаха под жакета и ризата му. Нежните й движения бяха изпълнени със същата плахост и колебание, но с всяко плъзгане ставаха по-смели и уверени.