Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

— Е, какво пък, ще ти я дам да я видиш — въздъхна Миранда, отвори закопчалката и подаде гривната на маймунката. Не съжаляваше, че я свали. Ако наистина беше принадлежала на майката на Мод, годежен подарък от бъдещия й съпруг, как бе попаднала в ръцете на бъдещия годеник? Дали е бил приятел на баща й? Струваше й се много странно, че бащата на Мод бе дал този женски накит на един мъж, ако този жест нямаше някакво по-дълбоко значение.

Чип се приближи до свещника и вдигна гривната към светлината, за да разгледа отблизо блещукащите смарагди, розовите перли и масивното злато. След малко нахлузи гривната на китката си и се върна при Миранда, като държеше ръката си високо вдигната, за да не изпусне скъпоценния накит.

— Много ти прилича — засмя се Миранда, но все пак му взе гривната и я сложи на собствената си китка, знаейки, че Чип ще я намери, където и да я сложи, и ще се опита да я скрие на сигурно място. После огледа потиснато мрачната стая, хвърли бърз поглед към огромното празно легло в масивния стенен шкаф, което приличаше на ковчег, готов да я погълне. При тази мисъл я побиха студени тръпки. Отиде бързо до масичката за миене, за да изпие глътка вода от каната. Гърлото й беше пресъхнало.

Всички обитатели на дома се готвеха да си легнат: гредите скърцаха и охкаха, някъде се удари прозорец, раздвижен от свежия нощен вятър, който идваше откъм реката. В коридора се чуха тихи стъпки. Чип спря насред движението и наостри уши.

Миранда се промъкна до вратата, открехна я и погледна навън. Един лакей вървеше към стаята на лорд Харткорт с покрита табла в едната ръка и газена лампа в другата. Спалнята на лорда беше в другия край на коридора и лакеят влезе, без да почука. Минаха цели петнадесет минути, преди да излезе отново, този път без товара си. Той затвори тихо вратата и се върна по коридора, като от време на време спираше, за да гаси свещите по стената. Остави само една свещ до стълбището и изведнъж дългият коридор се потопи в дълбок мрак. Само бледото, трепкащо пламъче на единствената свещ остана да се бори с тъмните сенки.

Миранда изчака, докато мъжът потъна в зейналите дълбини на къщата, и, тласкана от внезапен неукротим порив, изскочи навън и се затича към спалнята на лорда. Чип подскачаше безшумно след нея. Той знаеше много добре кога не бива да вдига шум. Вратата се отвори без ни най-малко скърцане на добре смазаните си панти и двамата влязоха в святая светих на графа.

Газената лампа беше оставена на тоалетната масичка. Пламъчето беше съвсем малко. Обточеният с кожи халат на лорда беше разстлан на леглото, прозорците бяха отворени, но тежките завеси пред тях бяха спуснати. На масичката чакаше табла с бутилка вино, кошница със сандвичи и купа плодове.

Помещението изглеждаше много по-уютно от зелената спалня. Миранда се огледа внимателно, макар че сърцето й биеше като безумно в гърлото. Никога преди това не беше изпитвала желание да проникне в личната сфера на други лица. Никога не беше преживявала такъв силен порив да души и шпионира, но въпреки това не можеше да се спре. Трябваше да проучи това малко, интимно помещение, да разкрие тайните му. Властното излъчване на графа беше толкова силно, че се усещаше физически.

Любопитна, тя отвори шкафа и вдъхна дълбоко аромата на дрехите му, грижливо подредени и окачени, между тях платнени торбички със сушени билки, които пазеха от молци. Ризите и бельото бяха внимателно сгънати и наредени в дълбоките чекмеджета, като между отделните пластове бяха разпръснати ухаещи лавандулови цветчета. Момичето коленичи, за да докосне ботушите и обувките му, поне десетина чифта от блестяща кожа и тежка, богато избродирана коприна. Те имаха формата на крака му и изглеждаха като моделирани, като че бяха отлени на стъпалото. Миранда знаеше, че са ушити по мярка — коприната и кожата изрязани и напасвани към ходилата, преди да бъдат съшити.

Тя разгледа подробно стъкълцата и флаконите на тоалетната масичка, извади няколко тапи и помириса съдържанието им, потопи пръсти в ценните етерични масла — макар да знаеше колко скъпоценна е всяка капка, тя не беше в състояние да устои на изкушението и разтриваше маслото по шията си, в лакътните свивки и във вдлъбнатината между гърдите си.

Часовникът удари кръгъл час и я уплаши до смърт. Тя разтърси глава, за да се опомни, и се постара да прогони опиянението си. Сърцето й заби силно и тя побягна към вратата, измъчвана от чувство за вина. Чип вървеше по петите й и двамата хукнаха към зелената стая, сякаш всички дяволи ги гонеха по петите.