Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

— Милорд… милорд!

Гарет се обърна рязко и замръзна на мястото си. Миранда и Чип тичаха към него.

— Не се сърдете, но бихме искали да ви придружим в разходката ви. Никога не съм била в Лондон. — Миранда приглади назад разбърканата си коса и го погледна умолително.

— Бих предпочел да се разходя сам — отговори Гарет, без да се разсърди. Ако се престореше, че нищо не се е случило, ако се опиташе да забрави смущаващата целувка, щяха да продължат, както преди. Всъщност какво толкова, една целувка. — Върнете се на брега, Миранда. Лодкарите сигурно се чудят къде изчезнахте.

С усмивка, която трябваше да намали силата на отказа, той й обърна гръб и продължи пътя си. Миранда се поколеба. Не знаеше как да заговорила случилото се на лодката, след като графът очевидно не желаеше да го споменава. Но и не можеше да се върне послушно в онази мрачна стая.

Решена да отиде докрай, тя закрачи след него и макар че той гледаше право напред и уж не я забелязваше, тя остана упорито близо до него и не се забави нито за миг.

След няколко минути не издържа и прекъсна мълчанието.

— Пак ли отивате при проститутките, милорд?

Гарет въздъхна примирено. Вече беше разбрал, че тази издънка на рода д’Албар е също така упорита и настойчива като близначката си.

— Не мисля, че ще ги посетя. Непременно ли трябва да ме придружите?

— Много ви моля — пошепна Миранда. — Ако съм сама, може да се загубя.

— Прощавайте, но аз имам много по-добро мнение за способността ви да се ориентирате на чуждо място — отвърна саркастично Гарет.

Миранда бе обзета от безкрайно облекчение. Тя познаваше този тон и объркването й след случилото се в лодката се изпари. Лорд Харткорт си беше възвърнал старата непринуденост и явно не се безпокоеше за целувката. Значи и тя не биваше да се безпокои.

Може би той целуваше и лейди Мери по същия начин. Кой знае по каква причина, тази мисъл не й донесе утеха, само чувство на отвращение. Не можеше да си представи как… онази надменна, безупречна, строга към себе си и към всички останали жена се целува с годеника си. За Миранда целувката беше феерия от цветове и звуци, яркочервено, примесено с огнен пурпур, дива мелодия, адски огън.

Уличката беше тясна и мрачна. Покривите на къщите се срещаха в средата и между горните етажи оставаше толкова малко място, че някой можеше да седне на перваза на прозореца си и да преметне крак през отсрещния. Когато най-после излязоха от тази уличка и завиха към Уайтфрайърс, положението се промени. Улицата стана много по-широка, от отворените врати и прозорци падаше светлина, примесена с шумни смехове, музика, оживени гласове и песни.

Гарет спря пред кръчмата „При златното магаре“ и се обърна към момчето с фенера:

— Можеш да си вървиш, приятелче. — Даде му още една монета, момчето угаси внимателно лампата, за да запази скъпоценната газ и фитила, и се запъти обратно към реката.

Гарет отвори двете крила на масивната входна врата и влезе в настлания с калдъръм двор на „Златното магаре“, следван по петите от Миранда и Чип. Странноприемницата заграждаше вътрешния двор от три страни; вратите към помещенията в партера бяха широко отворени, за да влиза свежият нощен въздух, а потокът на гостите, които влизаха и излизаха, изглеждаше безкраен. На първия етаж беше построена галерия с железни перила, която минаваше по трите страни на сградата. Многобройни мъже и жени се бяха облегнали на парапета и подвикваха весело на хората в двора, от отворените врати се носеше музика и смях.

Коне, каруци и карети бяха задръстили осеяния с боклуци двор, от комините се издигаше дим, въздухът беше много по-топъл и задушен, отколкото край реката. Миришеше на тютюн, престояла бира, конски изпражнения, гниещи отпадъци и човешки екскременти.

Миранда вървеше плътно зад графа, който си пробиваше път през шумящото, възбудено от алкохола множество. Не изглеждаше шокирана от вада на проститутките с голи гърди, които предлагаха услугите си, нито на мъжете, които излизаха от тъмните ъгълчета на двора с отворени панталони и откопчани жакети, с изражение на задоволена похот. Откак се помнеше, беше посещавала места като „Златното магаре“.

Гарет се насочи право към външната стълба и се изкачи в галерията на първия етаж. Явно знаеше пътя. Миранда подтичваше, за да не изостане, и любопитно надничаше в помещенията, покрай които минаваха. От двете страни на галерията имаше предимно кръчми, но третата страна беше по-различна. Жени се навеждаха над перилата или се показваха на ниските прозорци с изглед към галерията. Полуголи, с развързани корсажи, те се оглеждаха равнодушно. Тесните стаички зад тях бяха оскъдно мебелирани.