Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

Анри натъпка в устата си голям къс ечемичен хляб.

— Драги ми Роаси, що се отнася до войската, аз ще бъда тук както и преди. А що се отнася до гражданите на Париж, аз ще си остана под стените на града. — Той удостои херцога с дружелюбна усмивка, която не беше в състояние да измами никого от присъстващите. — Докато отсъствам, вие, приятелю, ще заемете мястото ми. На ръст сме почти еднакви, когато се явявате пред войниците, ще носите моята наметка. Ще разпространите слуха, че с глупавото си държание тази вечер съм си навлякъл лека настинка и съм принуден да остана известно време в палатката. Ще обяснявате чуждите звуци в гласа ми с възпаленото гърло и пресилването. — Той вдигна изразително рамене и отново се зае с печеното.

Роаси отпи голяма глътка от бутилката. Значи това беше обяснението за лудия танц под дъжда.

— Имам абсолютно доверие във вас, Роаси — продължи Анри и този път гласът му прозвуча съвсем сериозно. — Вие знаете отлично как да водите обсадата, от тази страна нямам опасения. Знаем от сигурен източник, че градът няма да се предаде преди зимата, а аз ще се постарая да се върна колкото се може по-бързо, за да приема капитулацията.

Роаси кимна мрачно. Шпионите им в града бяха доставили предостатъчно доказателства за упорития отказ на парижани да предадат ключовете на своя град, преди да са изяли всички плъхове от каналите. Градът имаше известни запаси от ечемик, но те не можеха да бъдат попълнени от новата жътва. Към края на есента гладът щеше да вземе катастрофални размери.

— Ако се забавите твърде много в Англия, сир, есенните бури ще направят преминаването през Ламанша невъзможно. Ще се наложи да чакате до пролетта — възрази упорито херцогът.

— Не се бойте, няма да прекалявам с ухажването — засмя се Анри. — Ако е така красива, както изглежда на портрета, и не е прекалено глупава… а най-вече ако е готова да се омъжи за мен… — Той се ухили и даже Роаси не успя да сдържи усмивката си. Представата, че някое момиче би могло да отблъсне подобна блестяща партия, беше повече от абсурдна.

— Щом се разбера с дамата, ще подпиша договор с лорд Харткорт и ще се върна най-късно към края на октомври, за да уредя развода си с Маргьорит. Ако съм правилно информиран, разводът трябва да се осъществи преди коронацията. Така ли е? — попита остро той и погледна към канцлера с високо вдигнати вежди.

— Без съмнение, сир — отговори с поклон канцлерът, извади от джоба си дантелена кърпичка и грижливо изтри устата си, привичен жест, който изглеждаше съвсем не на мястото си в тази сурова обстановка, пред скромното ядене и грубите маниери на сътрапезниците. Както и кралят, всички бяха преди всичко войници и едва след това придворни и ходеха със зачервени от виното бузи, с мазни петна по жакетите и дебел слой мръсотия под ноктите.

— Кой ще ви придружи, сир? — попита Роаси, разбрал, че е безсмислено да разубеждава краля. Поднесоха им овесена каша.

— Деркул, Вансер и Магре. — Анри посочи един по един тримата мъже. — Ще се нарека с вашето име, Роаси, докато вие се представяте за крал. — Веселието и безгрижността се изпариха в миг, кралят смръщи чело и отново стана неумолимият военачалник. — Ще си сменим дрехите, ще нося вашите цветове и вашите щандарти. Извънредно важно е никой, освен семейството на момичето, да не знае кой е истинският обожател. Херцог Роаси ще посети двора на Елизабет, докато суверенът му продължава да обсажда Париж. Даже кралицата не бива да заподозре нито за секунда кой е френският й гост. Тя твърди, че подкрепя делото ми, но е коварна и подла като усойница.

Кралят се облегна назад и пъхна палци в широкия си кожен колан, после огледа подред сътрапезниците си.

— Силно се съмнявам, че дясната й ръка знае какво върши лявата. Ако открие, че Анри е тръгнал да си търси булка, вместо да обсажда Париж, може да измисли някоя дяволия.

— Прав сте, сир. — Роаси се наведе към краля и помоли настойчиво: — Обмислете всички рискове, Ваше величество. Ами ако ви разкрият?

— Няма да ме разкрият, приятелю. Най-важното е вие да играете добре ролята на крал. — Анри грабна една бутилка с вино и я вдигна към устата си. — Да пием за стремежа към щастие и любов, господа!

На следващата сутрин Миранда се събуди от тих шум. Вратата на спалнята й се отвори.

— Добро утро, Миранда. — Мод пристъпи към леглото и лицето й беше само блед овал в сумрака на утрото.

Миранда седна в леглото и се огледа сънено.

— Колко е часът?