Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

— Малко след седем. — Мод потрепери и се уви по-плътно и многобройните си шалове. — Тази стая е много студена.

— Права сте, помещението не е особено уютно — отвърна Миранда и погледна към прозореца. Небето беше сиво, забулено с облаци. Сигурно лошото време беше дошло откъм реката малко след като тя и графът се бяха прибрали. — Май ще вали.

Мод оглеждаше двойничката си с неприкрит интерес.

— Много съжалявам, че ви събудих, но изведнъж изпитах странното чувство, че само съм сънувала и че когато ви видя тази сутрин, изобщо няма да си приличаме.

Миранда се ухили и се прозя.

— Е? Потвърди ли се чувството ви?

Мод поклати глава и устните й се опънаха в намек за усмивка.

— Не, приличаме си като две капки вода, също като миналата вечер. Още не мога да свикна с вас, Миранда. — Тя протегна ръка и предпазливо докосна лицето й. — Кожата ви е също като моята.

Чип скочи от леглото, за да поздрави гостенката по свой начин, и Мод помилва главичката му.

— Какво ще стане днес?

— Нямам представа. Никой нищо не ми казва.

Миранда отметна завивката, скочи от леглото и направи няколко гимнастически упражнения, за да се събуди.

— Тялото ви не е като моето — отбеляза критично Мод. — И двете сме тънки, но вие имате повече плът.

— Това са мускули — отвърна Миранда. — Нали съм акробатка. — Тя се наведе и вдигна красивите дрехи, които беше захвърлила небрежно на пода. — Време е да се облека — промълви виновно тя. — Трябваше да окача роклята в шкафа. Вижте колко е смачкана.

— Оставете я да си лежи — отговори безгрижно Мод. — Камериерките ще я изгладят. Почакайте, ще ви донеса халат. — Тя побягна с бързина, твърде нетипична за нея, и само след минути се върна с разкошен кадифен халат, обточен с кожички.

— Облечете халата и ще отидем в моята стая, където в камината гори огън и Берта тъкмо топли подправена бира. Днес ще ми пуснат кръв.

— Защо трябва да ви пуснат кръв? Да не сте болна? — Миранда мушна ръце в ръкавите на елегантния халат, копринената подплата погали кожата й и тя помилва възхитено меките кадифени гънки. Животът в копринен пашкул със сигурност си има и добри страни, каза си тя и последва Мод към стаята й. Чип вече беше скочил на рамото й.

— Пускането на кръв е предпазна мярка, за да не се разболея — обясни Мод и направи жална гримаса. — Всяка седмица лекарят изстисква от крака ми по цяла чаша, за да не се сгорещява кръвта ми и да не вдигна температура.

Миранда я погледна ужасено.

— Как издържате? Пускането на кръв е по-страшно дори от клизмата.

— Не е особено приятно — съгласи се Мод и отвори вратата към стаята си. — Но е необходимо, за да не се разболея.

— Според мен въздействието е точно обратното. Пускането на кръв ви разболява — промърмори недоволно Миранда.

Мод не реагира на тази неграмотна забележка. Тя отиде до тапицираната пейка, издърпана съвсем близо до буйния огън, седна и протегна босите си крака, обути само в тънки домашни чехли, към пламъците. После направи небрежен жест с ръка и обясни:

— Това е Миранда, Берта. Снощи ти разказах за нея. Лорд Харткорт я е наел да изпълнява моята роля, но не сме съвсем сигурни защо и какво ще се случи накрая.

Възрастната жена, която усилено разбъркваше подправената бира в едно медно гърненце, вдигна глава и при вида на Миранда светлите й очи се разшириха от ужас. Дървената лъжица падна на земята.

— Света майко Божия! Господ да ни е на помощ! — Тя се изправи тромаво и пристъпи към Миранда, но като видя Чип, се отдръпна стреснато. — Велики боже на небето! Сега пък диво животно! — Лицето й побеля от страх.

— Чип изобщо не е див — опита се да я успокои Мод. — Нищо няма да ти стори.

Берта я погледна със съмнение, но смайването от приликата между Миранда и любимката й беше много по-голямо от страха пред маймуната. Тя пристъпи до Миранда и взе лицето й между двете си ръце.

— Всемогъщи Боже! Не мога да повярвам на очите си. Ти приличаш досущ на моето момиче!

Миранда беше започнала да привиква към тази реакция и не каза нищо.

— Това е или дело на дявола, или Божия промисъл — промърмори Берта и отстъпи крачка назад, за да размисли. — Във всеки случай не е естествено, това е съвсем ясно.

— Успокой се, Берта, наистина няма причина да се вълнуваш толкова — извика нетърпеливо Мод. — Готова ли е бирата? Имам нужда да се стопля.

— О, да, миличката ми, разбира се. Напълно си права. В никакъв случай не бива да настинеш. Защо не ме послуша и не си остана в леглото? Кой се разхожда бос в този ранен час? — Берта се върна до огъня и продължи да разбърква бирата, като от време на вре ме поглеждаше подозрително към Миранда, която беше издърпа ла стола си по-далече от камината и седеше мълчаливо. Според нея в стаята беше прекалено задушно. — Света майко Божия! Може би пък ни е изпратена от небето — мърмореше под нос старата жена. — Ако си дошла да спасиш моето момиче от злото, което искат да му сторят, значи наистина си изпратена от небето.