Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

Миранда осъзна сладостта на това пленничество и престана да се бори. Отдаде се на дълбокото, инстинктивно знание, че тъкмо силата, която упорито нападаше защитните й съоръжения, щеше да й донесе вътрешен мир и да угаси страшната болка.

Гарет усети как тя се предаде, почувства властната й потребност от неговата сила и нежност. Кожата й пламна под докосванията му, тялото й се разтърси като в треска, погледът й се замъгли от желание. Той пусна брадичката й, но другата му ръка остана на задника й. Свали отворената рокля от раменете й, плъзна устни по шията й и спря за момент на мястото, където се усещаше пулсът й. После продължи бавно към гърдите, езикът му очерта нежната им закръгленост, заигра се с малките, втвърдени зърна и Миранда простена задавено.

Той я отпусна бавно върху члена си, тялото й беше отворено и напълно неподвижно в своята отдаденост. Той издърпа оранжевата рокля, захвърли я небрежно на пода, после обхвана с две ръце тънката й талия.

— Вярваш ли ми, мила?

Вместо отговор тя вдигна ръце, за да докосне лицето му, притисна длан до бузата му, както беше направил той, и очерта твърдата линия на брадичката му. После плъзна пръсти надолу по шията. Непобедимата сила на страстта се четеше ясно в дълбините на тъмните очи, в изпъкналите жили на шията му. Въпреки това тя съзнаваше, че той се владее напълно… че контролира и двамата. Тогава разбра, че можеше спокойно да свали отбранителните съоръжения и да сложи оръжие, защото той нямаше да се възползва от капитулацията й. Можеше да му вярва, защото само той можеше да я дари с блаженство и вътрешен мир. Поне в това отношение можеше да му вярва.

Гарет обсипа тялото й със сладостни милувки, докато тихо нашепваше в ухото й радостни думи за предстоящата наслада. Изтръгна от устата й тихо произнесените уверения, които желаеше да чуе, убеди я да му покаже местата, чието докосване й създаваше най-голяма радост. Миранда забрави света около себе си и се остави цялата на магията на опитните му ръце, щастлива, че вече не беше сама с болката и объркването си. Тя се предаде с кратък сладостен вик и допусна милувките му да заличат тялото й, душата и духа й.

Тя продължаваше да се носи безпомощно на вълните на насладата, когато Гарет я вдигна внимателно и я положи на леглото. Той свали панталона си с резки, нетърпеливи движения и застана пред леглото. Коленичи между широко отворените й бедра, вдигна краката й на раменете си и мушна ръце под дупето й, за да вдигне хълбоците й и да проникне в утробата й с бавен, но силен тласък. Тя го прие дълбоко в себе си, изпълнена от сладко мъчение, което бе станало непоносимо, но което много искаше да удължи.

Този път двамата споделиха дивата, въртяща се все по-бързо и по-бързо спирала на насладата, торнадото, което ги понесе във вихрушката си и ги запрати в празнотата на обсипаното със звезди небе. Когато всичко отмина, Миранда се отпусна безсилно, обзета от безкрайно изтощение и щастливо удовлетворение, без да възприема нищо друго, освен краткотрайното блаженство на сливането им. Гарет опря глава на рамото й, тялото му се отпусна тежко върху нейното и я притисна в пухените завивки.

Един слънчев лъч опари гърба му и го накара да се справи от преживяната наслада.

— Велики Боже! — промърмори той и се претърколи настрана. Ръката му остана върху запотения й корем, той я погледна разкаяно и поклати глава. — Ти си една коварна малка изкусителка. Заради теб забравих задълженията си на домакин. — Той седна и преметна крака през ръба на леглото, докато масажираше тила си. — Как ще излезеш, без да те видят? — Той стана и започна бързо да се облича.

Миранда седна в леглото и се огледа. Магията беше отминала, разкъсана от трезвите му думи. След тази прекрасна любовна игра Гарет не можеше да мисли за нищо друго, освен че някой можеше да я види как напуска стаята му. Той я бе излекувал… не, той бе повярвал, че може да излекува душевната й болка… но не го направи. В действителност нищо не се беше променило. В действителност тя не означаваше нищо за него; единственото важно беше да стигне до целта си, да осъществи честолюбивите си замисли. Защо бе повярвала, че той може да бъде друг?

Тя си припомни ясно мига на лодката, когато й призна движещата сила на амбициите си. Устата му се опъна в онази цинична, горчива линия, която всеки път я плашеше до смърт. Тя беше глупачка, че не обърна внимание на предупреждението. Той не й обеща нищо, а съвсем открито призна, че иска да я използва за честолюбивите си цели. А тя му отдаде душата си в замяна на няколко мига чувствено удоволствие.