Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

— Те са моето семейство — хълцаше Миранда и удряше с юмручета по голите му гърди, докато се опитваше да се изправи. — Какво им казахте? Как ги накарахте да ме напуснат без всяко обяснение?

— Казах им, че е за твое добро. Направиха го за теб. — В гласа му имаше неприкрито отчаяние. Съзнаваше, че по този начин няма да постигне нищо. Трябваше да овладее ситуацията, да докаже на Миранда, че контролира положението, че е прав. Привлече я отново към себе си и когато тя се изви в ръцете му и се опита да се освободи, усили хватката и я стисна като в клещи. — Престани да риташ и ме изслушай. Как искаш да ти обясня, след като непрекъснато се бориш с мен и нищо не ти влиза в главата?

Миранда се отказа от борбата, която въпреки цялата й гъвкава сила беше безсмислена. Тя установи, че диша тежко, че гърдите я болят, че гърлото й е пресъхнало и драще, а очите й парят. Вече не й се плачеше. Тя се подчини и остана неподвижна, но тялото й беше като опъната тетива в ръцете му.

Гарет помилва нежно устните й, после погали закръглената й буза, допряна до гърдите му. Миранда не се помръдна и не реагира по никакъв начин на милувката. Очите й останаха отворени, но тя не го погледна.

— Всичко, което казах на приятелите ти, беше, че не вярвам да изиграеш с необходимата убедителност ролята на Мод, докато те са в Лондон и ти си готова да ги посещаваш при всеки удобен случай, за да бъдеш с тях и дори да изнасяте представления. — Гласът му беше твърд и спокоен. — Обясних им, че за теб е много трудно да обединиш двете си задължения, че ако някога се наложи да им помогнеш, ще го направиш без колебание. И че ще ти е много трудно да съсредоточиш цялото си внимание върху тази напълно различна роля, която играеш тук.

Миранда се вслушваше в спокойния, делови тон, усещаше как дъхът му гали главата й. Ръката му продължаваше да милва устните и бузата й, тя усещаше топлината на голата му гръд през тънката материя на роклята.

— Мама Гертруд и Бертран се съгласиха, че за теб ще е по-лесно, ако напуснат града..

— Наистина ли стигнаха до това решение? — попита тя и за първи път го погледна в очите.

Гарет кимна и помилва другата й буза.

— Да, след като им описах ситуацията.

— Но защо поне не се сбогуваха с мен? Къде отидоха? Ще ги намеря ли пак?

— Всичко ще се оправи — пошепна той и отметна главата й назад. Устата му се надвеси над нейната и когато устните й се отвориха за нов въпрос, той ги затвори със страстна целувка. Ръката му се плъзна надолу по гърлото й и той отдели за миг устните си, за да й пошепне: — Вярвай ми, мила. Не прави нищо друго, само ми вярвай.

Очите на Миранда се затвориха и тя се опита да се пребори с коварното желание на тялото си, с мъчителния копнеж по милувките му. Разумът й казваше, че обяснението е логично, но не толкова рационалната част на характера й крещеше, че нещо не е наред. Толкова й се искаше да му вярва, да запази доверието си в него, да се отдаде на ласките му, да го целуне с цялата си страст. Но дълбоко в нея се бе загнездила тъпата болка на предателството.

Тя се опита да се брани, отблъсна го, освободи брадичката си от коравите пръсти, които притискаха лицето й към неговото. Но свободната му ръка обхвана разголената й гръд и зърното й моментално се втвърди, напълно независимо от желанието или волята, и се намести жадно в дланта му. По гърдите й се разля възбудена тръпка, в корема й пламна вече познатата топлина на чувственото удоволствие. Въпреки това тя напрегна всичките си сили, за да устои на изкушението, и ожесточено стисна устни под устата му, сякаш това можеше да я предпази от бавната чувствена атака срещу гнева и недоверието й. Той не се трогна от опита й да го отблъсне. Върхът на езика му очерта линията на устата й, нежно и изкусително, без да напредва насилствено, просто вкуси сладостта на устните й. Само здраво сключените около брадичката пръсти й пречеха да се отдръпне.

През дългите самотни часове на изминалата нощ тя бе копняла точно за тези милувки и сега тялото я предаде позорно, отказа да мисли за нещо друго, освен за дивото си желание. Силните протести на разума бяха заглушени и постепенно изчезнаха, докато от тях остана само едно неясно и несвързано ехо.

Когато усети, че съпротивата й отслабна, Гарет промени тактиката си. Целувката му се превърна в гореща, буреносна атака, която принуди устните й да се отворят. Голите й гърди се притискаха към неговите и тя усещаше лудото биене на сърцето му. Той я вдигна и я обърна настрана в скута си. Тя усети натиска на твърдия му член в хълбока си. Отново се опита да го отблъсне, но ръката му се плъзна под полата й и стисна здраво твърдото задниче, за да я притисне към възбуденото му тяло, докато езикът му продължаваше да опустошава устата й.