Джейн Фийдър - Брачно предложение

Шарлот обаче се зарадва истински. Зарови пръсти в късата си коса и въздъхна облекчено. Завъртя глава насам-натам, сякаш беше освободена от тежка верига.

— Чувствам се великолепно… толкова свободна. Благодаря ти, Арабела. Джак никога не би направил това за мен.

— Права си — призна Арабела и се запита как ще реагира Джак, като види остриганата глава на сестра си. — Не вярвам, че ще оцени усилията ми.

Шарлот избухна в тих смях.

— Да си приказва колкото ще. Това изобщо не го засяга, сестричке.

— Готова ли си да станеш? — попита Арабела.

— Да, трябва да побързам, преди отново да съм се изцапала в тази отвратителна вода. Подай ми ръка, моля.

Арабела помогна на Шарлот да стане.

— Има още гореща юда… съвсем чиста. Ако останеш така една минута, ще те облея. — Тя се надигна на пръсти и изля кана топла вода върху главата на зълва си, която потрепери от удоволствие. Вече изглеждаше много по-силна. Пълна противоположност на библейския Самсон, който с косата си загубил огромната си сила, каза си развеселено Арабела, докато помагаше на Шарлот да се изсуши. Облече й нощницата и доволно я приглади.

— Ако знаеш колко дълго съм си мечтала за това — въздъхна Шарлот и се олюля леко. — Отново да съм чиста. Мръсотията е по-лоша от жаждата, глада и мрака. — По крехкото й тяло отново премина тръпка.

— Мога да си представя — отговори искрено Арабела. Взе ръката на Шарлот и й помогна да се настани удобно на стола. — Искаш ли още малко бульон? Или малко вино?

— Би било неблагодарно да откажа — отговори с уморена усмивка Шарлот. — Ще опитам и от двете, за да ти доставя радост.

— Мога ли вече да отворя вратата?

— Нека Джак изнесе ваната — помоли Шарлот. — Ще ми бъде неловко, ако някой друг…

Но Арабела беше вече до вратата и говореше с Джак, който влезе забързано и зяпна изумено.

— Какво, по дяволите… — За първи път от много дни насам говореше както преди. — Какво си направила, Арабела? — обърна се гневно към жена си.

— Аз я помолих — обясни Шарлот и в гласа й звънна смях.

— По-точно ми заповяда — подкрепи я Арабела. — Джак, трябва веднага да изнесеш коритото.

Не бяха нужни повече обяснения. Той се натовари с ваната, бутна вратата с лакът и изля последните остатъци от затворничеството на сестра си в градината. Когато се върна, в кухнята отново цареше весело оживление. Шарлот ядеше бульон и сама държеше лъжицата. Глътка вино беше порозовила бузите й. Джак веднага се изпълни с надежда. Дива, ирационална, невъзможна надежда. Ала като видя хлътналите очи и тънката сива кожа, разбра, че е напразно.

Арабела сложи ръка на рамото му. Златнокафявите очи бяха изпълнени с любов и съчувствие.

— Вземи, каквото можеш, любов моя. Радвай се, че сестра ти си е у дома.

Той обгърна раменете й и я целуна по главата. После се настани до сестра си и не мръдна оттам. Бдеше над съня й, говореше й тихо, когато се стряскаше, бършеше устните й след пристъпите на кашлица.

Арабела лежеше будна на сламеника на тавана и се вслушваше в ужасната кашлица. С Шарлот пътуването до Кале щеше да трае много по-дълго от предишното. Тя се опасяваше, че болната няма да оцелее. Опита се да предложи на Джак да останат в Париж, докато сестра му укрепне, но той я отряза. Не искаше да се забави нито миг. Веднъж бе претърпял провал в опита си да изведе Шарлот от Париж и не искаше да рискува провалът да се повтори. Ами ако тайната полиция размисли… всичко можеше да се случи. Ако претърсят къщата на Рю дьо Биевр…

Арабела не възрази. Нямаше смисъл. Джак се разкъсваше от болка и чувство за вина. Спасяването на сестра му се беше превърнало в мания. Накрая заспа. Сънят й беше неспокоен. Преследваха я образи на жени с трескави очи, вегетиращи в мръсна, миришеща на гнило тъмница. Събуди се преди разсъмване, окъпана в пот и измъчвана от гадене. Някой я разтърсваше по рамото.

— Тръгваме — проговори предупредително Джак. — След пет минути. Марсел ще ни вземе с каручката. Облечи дрехите, които носеше в затвора.

Арабела с мъка отвори очи. Мъжът й вече беше облякъл дрипавия костюм. Тя седна и се опита да забрави кошмарната нощ.

— Ами Шарлот? Какво ще облече? Донесла съм някои неща за нея.

— Терез вече се погрижи. Ти си донесла изискани неща, а не бива да привличаме излишно внимание. Хайде, побързай. — Грабна багажа й и изчезна надолу по стълбичката.

Арабела не успя дори да среши косата си, защото Джак бе взел всичките й неща. Навлече дрипавите одежди, които бе носила при посещението си в затвора, и приглади косата си с пръсти, после я напъха под бонето. Беше гладна. Стомахът й искаше нещо топло. Слезе с мъка по стълбичката и видя, че кухнята е пълна с хора. Джак стоеше до масата и пиеше кафе. В другата му ръка имаше парче хляб със сирене.