Джейн Фийдър - Брачно предложение

— Не се карайте заради мен, Арабела.

— Не се караме — излъга тя и се приближи до койката. — Но трябва да призная, че когато иска, брат ти може да вгорчи живота ми.

Шарлот се усмихна едва-едва.

— Ще ми помогнеш ли да се надигна? Така ще дишам по-леко.

Арабела приседна на койката и положи главата на Шарлот на рамото си.

— По-добре ли е така?

— Да, благодаря ти. — Тя затвори очи и отново заспа.

Арабела устреми поглед към стената на каютата, която се поклащаше в ритъма на лекото вълнение.

— Боже, гади ми се — пошепна тя и бързо се отдели от Шарлот. Едва стигна до нощното гърне. Шарлот се събуди и я проследи със загрижен поглед. За ужас на Арабела Джак влезе в кабината точно когато тя се освобождаваше от последните остатъци от закуската си.

— Какво става? — Той приглади косата от запотеното й лице и я задържа. — Морето е спокойно като езеро, мила моя.

— Това е истинският му глас, каза си Арабела, изпълнен със загриженост, и въпреки смущението си се почувства облекчена. Значи думите й не бяха останали без въздействие.

— Знаеш, че не съм спокойна в морето — пошепна тя, изправи се и изтри устата си с кърпичка.

— Аз ще изхвърля това. — Той взе гърнето от ръцете й и отвори прозорчето. — За щастие вятърът духа в правилната посока. — Изля съда в морето и се обърна, без да затвори прозорчето. — Какво ще правя сега с двама болници? — попита с тон на капризен младеж. — Исках да предложа партия вист на три ръце, но вие двете изглеждате толкова жалки, че се съмнявам дали ще можете да броите картите.

Шарлот успя да се усмихне.

— Главата ми е прекалено замаяна, за да броя. Защо не си поговориш с капитана и не оставиш двете болни дами да се утешават взаимно?

Арабела изплакна устата си с вода от каната и я изплю през прозорчето.

— Умирам от глад — заяви тя енергично. — Шарлот също има нужда да хапне. Защо не ни донесеш нещо вкусно?

— Току-що повърна храната си и веднага искаш нова? — Той я погледна загрижено.

— Така изглежда. — Арабела махна изразително към вратата. — Каквото и да донесеш, със сигурност ще ми хареса. Хляб, сирене, супа, ябълка…

— На вашите услуги, мадам. — Джак се поклони церемониално и излезе от каютата.

Арабела седна отново на койката и нагласи главата на Шарлот в скута си. Пак се зазяпа в стената отсреща, но вече не изпитваше гадене. Странна работа. Или не?

— Боже… — пошепна внезапно.

— Какво има, мила? — Шарлот я погледна замаяно.

— Май изобщо не страдам от морска болест — отвърна Арабела. — Ама че съм глупачка, как не се сетих по-рано… Случиха се толкова много неща, че съвсем забравих. Миналия месец нямах кървене.

— О, мила моя. — Шарлот обхвана ръката й с тънките си, горещи пръсти. — Това е прекрасно. Аз винаги съм искала деца, но не можах да си родя… — Тя затвори очи и добави шепнешком: — Може би така беше по-добре. В Льо Шатле децата не живееха дълго.

Арабела не каза нищо, само държа ръката й, докато Джак се появи с табла, отрупана с всичко, което бе получил от кухнята. Остави я на масата, обърна се към сестра си и се постара да изобрази на лицето си весела усмивка. Ала коравите линии на изтощението и болката останаха. Коленичи до леглото и обеща:

— Веднага щом слезем от кораба, ще отидем в планините. Там въздухът е чист и свеж, Шарлот. Ще се храниш с хубаво мляко, яйца и сметана и скоро ще се закръглиш и бузите ти ще порозовеят.

Тя посегна към ръката му.

— Да, разбира се, мили. Ще си възвърна силите, знам.

Ала хлътналите й очи говореха друго и Джак знаеше, че пламенното му желание да я види отново здрава не може да промени действителността. Поднесе ръката й към устните си и целуна горещите пръсти. После се изправи бавно и взе една купичка от таблата. Коленичи пред нея и заговори с подчертано бодър тон:

— Хайде, мила, трябва да ядеш, за да оздравееш. — Седна в ъгъла на койката й започна да я храни лъжичка по лъжичка с топла супа от овесени ядки. Шарлот се насили да погълне няколко лъжички, но после промърмори някакво извинение и се извърна настрана. Джак я погледна с безпомощна болка.

— Не би било зле да ни позабавляваш — намеси се бързо Арабела. — Искам да чуя някоя история от безгрижната ви младост. Джак сигурно е правил много глупости, нали, Шарлот?

Сестра му се усмихна с обич.

— Понякога правеше опасни глупости. Никога не зачиташе правилата, по-точно не мислеше за тях. Защо не ми разкажете как се срещнахте?

Във въздуха пламна напрежение. След малко Джак каза: