Джейн Фийдър: Брачно предложение

— Мирише толкова приятно — пошепна немощно Шарлот. — О, боже… чайките. Не вярвах, че ще ги чуя пак. — Надигна се с мъка, хвана се за страничните дъски на каручката и вдигна лице към слънцето и морския бриз. — Стига ми толкова — продължи още по-тихо и стисна до болка ръката на Арабела. — Достатъчно ми е. Никога не бях помисляла, че ще преживея още веднъж всичко това. — Усмихна се на зълва си и рече: — Не се притеснявай, ако Джак се затвори в себе си. Такъв е още от детските си години. В душата му има тъмни ъгълчета.

— Забелязах го. Имам намерение през следващите години да проведа основна чистка.

Шарлот се засмя тихо.

— Пожелавам ти много щастие, мила.

Шарлот настоя да седи на палубата, когато корабът вдигна котва и се промуши между другите плавателни съдове в пристанището на път към открито море. Джак стоеше до нея, сложил ръка на рамото й. Двамата се сбогуваха с Франция — всеки по свой начин. Арабела стоеше на известно разстояние до релинга, без да се намесва. Знаеше, че двамата трябва да преживеят този момент заедно. Най-сетне оставиха пристанището зад гърба си. Малкият кораб увеличи скоростта, тласкан от хладния морски бриз, и червените зидове на крепостта Кале бързо се изгубиха от поглед. Шарлот вдигна глава към брат си.

— Всичко свърши, Джак.

— За нас да. Хайде, ще те отнеса в каютата.

Тя кимна. Силата, която я бе задържала на палубата, за да се сбогува, се бе изчерпала. Сега искаше само да лежи. Джак бързо я отнесе в каютата.

— Арабела ще ми помогне да си легна — каза тихо тя, когато той я положи върху тясната койка.

Той я гледаше с безпомощна мъка и образът й се разми пред очите му. Едва влизането на Арабела го накара да се обърне.

— Ела след малко пак — помоли тя и остави на пода чантата си и каната с вода. Той се наведе да целуне горещото чело на сестра си и тихо напусна каютата.

Арабела не се притесняваше да полага най-интимни грижи за Шарлот, а тя се оставяше с готовност в ръцете й. Лежеше тихо, докато Арабела я съблече и изтри цялото й тяло с хладка вода, а после й помогна да облече нощницата. Глътна лауданума, внимателно дозиран от Арабела, и се помоли да притъпи пристъпите на кашлица и да й помогне да заспи бързо.

— Остани при мен — помоли тя тихо, когато Арабела прибра нещата си в чантата.

— Трябва да се преоблека — отговори Арабела и отвратено показа дрипавите си дрехи. — Представям си какво мисли за мен капитан Пери. Последния път на борда му пътуваха херцог и херцогиня Сен Жюл, прилично облечени. Имахме късмет, че днес изобщо ни взе на борда си. — Думите бяха казани с надежда да развеселят Шарлот, но не постигнаха особен успех. — Ей сега ще си сменя дрехите.

Когато Джак влезе отново, тя беше по риза и триеше ръцете и гърдите си с мокра кърпа, за да отмие праха от пътуването. Той я огледа скритом и установи, че е отслабнала. Лицето й беше по-бледо от обикновено, очите се открояваха на изпитото лице. Не изглежда добре, каза си той, но след последните десет дни това не ме учудва. Арабела усети погледа му и го дари с колеблива усмивка. Но той не реагира и усмивката й бързо угасна. Почувства се като обект на клинично изследване и се разтрепери. Въпреки това го разбираше. Мислите му бяха съсредоточени единствено върху сестра му.

Джак коленичи до койката. Лауданумът бе започнал да действа и клепачите й натежаха.

— Не ми харесва, че главата ми тежи — прошепна сънено тя.

— Какво ти тежи, мила? — Той се наведе над нея, за да разбере думите й.

— Дадох й лауданум — обясни Арабела и се опита да закопчее чистата си рокля. — От вчера й давам редовно. Притъпява кашлицата.

Джак сбърчи чело.

— Редно ли е да й даваш успокоително?

— Няма друг изход — отговори тя. — Моля те, закопчай ми роклята. — И се обърна с гръб към него. Той изпълни молбата и, но продължи да се мръщи.

— Човек привиква към успокоителните и…

— Какво значение има това в конкретния случай? — Арабела хвърли поглед към койката. Шарлот спеше и дишаше тежко през устата. — Знам, колко ти е трудно, Джак…

— Откъде можеш да знаеш! — Той буквално блъсна ръката й. — Сестра ми е близо до смъртта, а аз не мога да направя нищо, за да й помогна.

— Можеш да направиш последните й часове приятни — отговори твърдо тя. — Можеш да се усмихваш. Поне опитай. Как мислиш, добре ли се чувства Шарлот, когато я гледаш, сякаш вече лежи в гроба?

Джак я погледна изумено, после рязко разтърси глава и излезе от каютата. Арабела въздъхна. Е, поне бе опитала. Шарлот се размърда и пошепна едва чуто: