Джейн Фийдър - Брачно предложение

— С какво мога да услужа на милейди? Бъдете уверена, че ще направя всичко по силите си. — И се усмихна сияещо.

Арабела реши да не губи време.

— Пристигнах в Париж, повикана от безкрайно неприятна юридическа заблуда, сър. Най-добрата ми приятелка е затворена в Льо Шатле. — Усмивката й показа разбиране към неизбежните грешки по време на велики събития като революцията.

— Разбирам — кимна сериозно Форе. — Много е жалко, че подобни неща продължават да се случват — вече съм запознат с няколко такива случая. Предполагам, че знаете номера на затворничката?

— 1568.

Той записа грижливо номера в бележника си и кимна с разбиране.

— Доколкото разбирам, става въпрос за дама от добро семейство? — попита предпазливо. — Вероятно ви е ясно, че това усложнява нещата.

— О, аз не желая да превишавате пълномощията си, метр Форе — увери го с усмивка тя. Наведе се и сложи ръка върху неговата. — Моля ви, сър, направете, каквото можете, за да поправите сторената грешка. Моята приятелка — официалното й име е виконтеса Сеймур — не е французойка. Съпругът й, бедният виконт, бе екзекутиран. — Някак си успя да му покаже, че одобрява екзекуциите. — Но жена му… вдовицата му… тя не е виновна в нищо. — И се отдръпна, без да откъсва умолителен поглед от лицето му.

Метр Форе поглади гладката си розова брадичка. Очичките му почти се губеха в грубите черти.

— Наистина е много жалко, когато една невинна чужденка попада в хаоса на революцията, която изобщо не я засяга. Но пак повтарям, лейди Дънстън, много е трудно да се издейства освобождаването на една аристократка.

— Трудно, но не невъзможно, надявам се — отговори тя и извади торбичката. Звънът на монетите отекна в стаята като църковна камбана. — Помислих си, че ще е скъпо — продължи тя и го погледна с честна, открита усмивка.

— Много скъпо, милейди. — Форе отново поглади брадичката си. — Имам добър приятел в префектурата и ще се опитам да го убедя, че трябва да освободи затворничка номер 1568.

— Можете да бъдете уверен в моята вечна благодарност, сър. — Арабела леко повдигна торбичката и я пусна отново в скута си. Форе я следеше с жаден поглед. Протегна безмълвно ръка и тя сложи торбичката на дланта му.

Той премери тежестта й и се опита да прецени колко пари му дават. Стана, промърмори нещо неразбираемо, и излезе от стаята.

Арабела седеше и чакаше с лудо биещо сърце. Нищо не можеше да направи, ако той задържи парите и не изпълни молбата й. Вярно, приятелите на Джак щяха да разпространят случая из цял Париж и Форе щеше да изгуби всички по-нататъшни сделки от този род, а той беше направил кариера и пари именно като посредник. Точно така, каза си Арабела, той не е постигнал сегашната си позиция с кражби и измами, а само с корупция — ако това изобщо беше някакво различие. Пръстите й нервно опипваха сапфирените обици.

Форе се върна след десет минути. Без торбичката. В ръка стискаше пергамент, на лицето му грееше доволна усмивка.

— Е, милейди, обърнахте се към точния човек — заяви бодро. — Нося ви заповед с незабавно действие за освобождаването на затворничка номер 1568 от Льо Шатле.

Арабела се изправи.

— Нямам думи да изкажа благодарността си, сър… Колко признателно ще ви бъде цялото семейство на гражданката в Англия… Думите не могат да изразят чувствата ни.

Погледът му бе прикован в обиците. Сложи пергамента на масата и го покри с две ръце.

— Не са нужни думи, милейди.

Арабела разбра веднага.

— Тогава ще се опитам да изразя благодарността си по личен начин — каза тя и попипа обиците. Сините камъни се залюляха около стройната шия и в дълбините им блесна огън. Погледът на Форе светна жадно. — Възможно ли е да хвърля един поглед върху заповедта за освобождаването, метр Форе? — Тя му се усмихна и протегна ръка. Вече не беше нужно да лицемери и да крие, че става въпрос за подкуп.

— Естествено, мадам. — Той и подаде пергамента и тя побърза да го разтвори. Изглеждаше истински. Печатът беше на тайната полиция. Подписът изглеждаше нечетлив, но единствено печатът беше важен.

— Благодаря — прошепна развълнувано тя, нави пергамента и го мушна в деколтето си. Свали сапфирените обици и му ги подаде. — А това е моята лична благодарност, метр Форе.

Той буквално ги грабна от ръката й и сключи пръсти около тях, сякаш се страхуваше да не изчезнат.

— Желая ви хубав ден, метр. — Арабела кимна и се запъти към вратата.

Форе се втурна да й отвори.

— За мен беше удоволствие да преговарям с вас, милейди.