Джейн Фийдър - Брачно предложение

— Горещ бульон — каза Терез и грабна големия черпак. Ръцете и трепереха, напрегнатото лице издаваше колко е потресена.

Арабела разбра, че всички тези хора бяха помагали на Джак да спасява невинни хора и да ги извежда от Франция. Те знаеха за напразния му опит да спаси сестра си, сега бяха научили и за катастрофалната заблуда, довела до тази трагедия. И бяха отчаяни като него. Без да каже дума, тя отиде до печката и взе черпака от ръцете на Терез. Жената я погледна учудено, но не се възпротиви.

Арабела напълни купичка със супа и я отнесе до камината. Коленичи до Шарлот и потопи лъжицата.

— Нека аз да я нахраня — помоли Джак. Без да каже дума, Арабела му подаде лъжицата и купичката и отстъпи назад.

Шарлот направи смел опит да се нахрани, но успя да преглътне само няколко лъжички и бе връхлетяна от нов пристъп на кашлица. Арабела знаеше какво се очаква и бързо пъхна в ръката й салфетка. Мъчителната кашлица продължи дълго. Накрая страдащата се отпусна изтощено назад и на устните й изби кървава пяна. Арабела изтри устата й и взе салфетката, за да изпере следите от кръв в каменната мивка. После безмълвно избърса запотеното й чело.

Шарлот й благодари с лека усмивка и стисна ръката й.

— Много бих искала… — пошепна тя, но не намери сили да продължи.

— Какво искаш, Шарлот? — Джак коленичи от другата й страна. — За какво копнее сърцето ти, мила?

Клепачите й затрепкаха.

— Баня — отговори просто.

Внезапно всички се наелектризираха и напрежението се разтвори във въздуха. Можеха да направят нещо за Шарлот, което да й донесе истинско облекчение. Напълниха няколко ведра с вода и ги окачиха над огъня, натрупаха още дърва в камината. Донесоха медна вана и цял наръч кърпи. Арабела донесе от чантата си парче сапун, което беше предвидила специално за Шарлот, и собствената си мека батистена нощница.

Шарлот отново протегна ръка към нея и Арабела застана до стола й.

— Ще ми помогнеш ли, Арабела… сестричке?

Арабела пламна от радост. Кимна и помилва измършавялата ръка.

— Всичко, което мога да направя. Кажи ми какво искаш и ще го изпълня.

Джак, който стоеше от другата страна на сестра си, чу думите й и се преизпълни с гордост и любов към жена си. Но накрая в сърцето му остана само дълбока тъга. Тази покълваща връзка щеше да свърши, преди да е започнала.

Щом ваната се напълни, в кухнята останаха само двете жени. Шарлот стана и се подпря тежко на масата, докато одеялата падаха от раменете й.

— Толкова съм мръсна — прошепна тя, докато Арабела й помагаше да се съблече. — Дрехите ми са пълни с въшки. Не ги пипай, моля те.

— Нищо няма да ми стане — възрази Арабела. — Ще ги разрежа, така е по-просто. — Грабна ножицата и разряза дрипите на Шарлот, без да показва ужаса си от въшките, които пъплеха навсякъде. Хвърли дрехите в огъня и проследи доволно как гадинките започнаха да се пукат в пламъците.

— Проклети въшки — промърмори тя. Тънкото тяло на Шарлот беше цялото на червени следи от ухапванията им. Косата й сигурно също беше пълна с въшки. Арабела й помогна да влезе в медната вана и коленичи до нея със сапун и кърпа в ръка. Шарлот ги взе от ръцете й.

— Сама ще се измия — каза тя. Гласът й бе малко укрепнал. — Но ще те помоля да ми измиеш косата… Терез сигурно има катранен сапун.

— Ще я попитам. — Това беше единственото ефективно средство срещу широко разпространените главови въшки. Терез направи съжалителна гримаса и донесе от пералнята купичка с мекия сапун. После продължи да бели картофи, за да намери занимание на ръцете си, докато Шарлот се изкъпе.

Арабела се хвана мълчаливо за работа. Натри косата на Шарлот с кашавата маса и ги разреса с дървен гребен. Косата й не беше мита и подрязвана почти година. Арестуването й беше станало така внезапно, че не бе взела със себе си дори гребен, а по време на затворничеството си твърде рядко беше имала възможност да използва тази проста тоалетна принадлежност.

— Най-добре е да отрежа косата ти — каза Арабела и подсмръкна шумно. Струваше й огромно напрежение да разреши сплъстените коси.

— Направи го — отговори спокойно Шарлот. — Отрежи я до корен, ако трябва.

— Жалко, че мосю Кристоф не е тук — въздъхна Арабела. — Щеше да ти направи модерна къса прическа. Даже Беки щеше да се справи по-добре от мен.

— Просто я отрежи.

Арабела примирено вдигна рамене и изпълни нареждането. Режеше и режеше и сплъстените коси падаха на пода. Наведе се да ги вдигне и ги хвърли в огъня. Колкото и да се стараеше да направи нещо като фризура, подхождаща на фината глава на Шарлот и да оформи извивка около ушите, накрая трябваше да я установи, че не е постигнала зашеметяващ успех.