Джейн Фийдър - Брачно предложение

— Наистина — отвърна тя и леко наклони глава. Слезе по внушителното стълбище, облицовано с мрамор, и изчака слугата да й отвори входната врата. Докато вървеше през двора, имаше чувството, че отворената порта е на мили разстояние. Лесно бе изпълнила мисията си… твърде лесно. Наостри уши, за да открие евентуален преследвач, но не чу нищо. Огледа се скритом, но видя само едно куче, което се изтягаше лениво на слънце. Вратарят й хвърли бегъл поглед и я пропусна да излезе.

Джак бе втренчил поглед в двукрилата порта. Като видя, че Арабела излезе без обиците, въздъхна облекчено. Скочи от каручката и я вдигна на дъската.

— Носиш ли документа?

— Да. — Тя извади навития пергамент от деколтето си. — Отвратителен тип. Поиска ми обиците.

— Очаквах го. — Джак прочете бързо написаното на пергамента, нави го отново и го пъхна в ръката й. После изплющя с камшика. Конят се затътри мързеливо по паважа.

Арабела си спести въпроса къде отиваха.

— Кой ще отиде в затвора?

— Аз — отговори Джак.

— Но теб няма да те пуснат в женското крило.

— Ще ме пуснат. Трябва веднага да измъкнем Шарлот от онова място. — Гласът му звучеше рязко, почти грубо.

Арабела не възрази. Той бе стоял непоносимо дълго на заден план. Сега бе дошло неговото време.

Щом стигнаха пред портите на затвора, Джак скочи на земята. Марсел зае неговото място на капрата и хвана юздите.

— Ние ще чакаме тук.

Джак кимна, взе пергамента от ръцете на Арабела и се запъти към затвора. Арабела протегна шия, за да вижда по-добре. Стискаше ръце в скута си с такава сила, че ноктите й се врязаха в кожата през тънките ръкавици.

Джак каза няколко думи на жандарма, който стоеше на пост пред вратата, и му показа пергамента. Жандармът повика подкрепление и скоро около Джак се събраха десетина пазачи.

— Дали могат да четат? — усъмни се Арабела.

— Горе-долу — засмя се Марсел. — Сигурно са виждали и други документи като този. Важното е печатът да е истински.

Тя кимна и прехапа долната си устна. Групата се разпадна. Един от жандармите се запъти към вратата на женското крило. Арабела си спомни как бе влязла там сутринта и потрепери. Сега слънцето вече залязваше. Джак последва жандарма, но остана да чака навън.

Шарлот бе коленичила на пода до една родилка, когато в затвора падна лъч слънчева светлина. Веднага обърна глава към източника на светлината и в изтощението й блесна мъничка искра надежда.

Жандармът спря на вратата.

— 1568! — извика гръмко. В първия момент никой не помръдна и пазачът извика номера още веднъж. Шарлот погледна жената, която раждаше и се нуждаеше от помощта й. Погледна другите жени, които се бяха събрали около родилката. Жандармът вдигна рамене и отстъпи назад, готов отново да затвори вратата.

— Чакайте, тя е тук! — извика някой. Една жена изправи Шарлот на крака и я бутна напред. — Ето я. Това е тя.

Пазачът затропа недоволно с крак.

— Хайде, жено, побързай, няма да те чакам вечно!

Две жени хванаха Шарлот под мишниците и я поведоха към лъча светлина. Родилката зад нея изпищя. Шарлот се опита да се върне при нея, но жените я блъснаха грубо напред и тя едва не падна в ръцете на пазача. Той почти не усети допира до измършавялото й тяло. Хвана ръката й и я повлече след себе си. Вратата на затвора се затвори с трясък зад гърба й.

Щом излязоха в двора, Шарлот спря, ослепена от слънчевата светлина, която обливаше главата й. Откога не беше виждала слънцето? Откога не беше дишала чист въздух?

В следващия момент усети ръцете на Джак. Той я вдигна и я притисна до гърдите си. По бузите му се стичаха сълзи. Пренесе я през двора без никакви усилия. Усещаше, че тя е на края на силите си. И беше толкова лека… сякаш носеше малко дете. Бързо я връчи на Марсел, качи се в каручката и седна отзад. Марсел му върна Шарлот и Джак прегърна нежно сестра си, за да я пази от друсането на колата по паважа.

Арабела се обърна към мъжа си. По бузите му все още се стичаха сълзи и той не ги криеше. Пръстите му милваха нежно измършавялото лице на Шарлот и тя му се усмихваше през сълзи. Арабела изхълца тихо и отново се загледа напред, за да не пречи. Пое дълбоко дъх и си каза, че ролята й е завършена. Шарлот нямаше да живее още дълго и Джак го знаеше, но двамата все пак имаха още малко време да се порадват един на друг. Самата тя щеше да стои на заден план, да предлага помощта си. Джак щеше да има нужда от нея… повече от преди… когато Шарлот си отиде.

Марсел спря пред къщата на Рю дьо Биевр и Джак слезе, без нито за миг да остави сестра си. Терез отвори при първото почукване и извика задавено — дали от ужас или от радост, Арабела не можа да определи. Тя последва малката група по коридора към кухнята, доволна, че стои на заден план, и предостави на Терез да се разпорежда. Скоро Шарлот бе увита в дебели одеяла и настанена на люлеещ се стол пред камината.