Хелън Филдинг - Оливия Джаулс и развинтеното въображение

— Имате ли нещо в устата, агент Джаулс? — сухо попита Скот, седна на дивана и разпростря някакви карти до подноса за чай.

— По-добре аз да се заема с това, защото вие ще я откажете — каза Уиджет и добави само за Оливия: — Той няма добри чувства и разбиране към Африка.

— Ще е нужно нещо повече от него, за да ме откаже — рече Оливия. — На мен ми хареса в Судан.

— Добре. Значи така, това са хълмовете край Червено море. В момента районът е предимно арабски, шест процента от населението са беджи. Киплинг ги нарича „скитници“. Лукава група номади със смайващо щръкнала коса. Страшно свирепи и жилави. Ако можеш да ги привлечеш на своя страна, ще ти е по-леко в кризисни моменти. Тези, от които трябва да се пазиш, са бедуините рашайда — номади със сателитни чинии над шатрите. Те са контрабандисти. Никой не може да се сравни с тях. Весела и шумна група. Винаги съм имал слабост към тях.

— Според мен пещерите са тук някъде — отбеляза Оливия и посочи на картата.

— А, Суакин, разрушеното коралово пристанище. Прекрасно място.

— Ферамо ми разказа за него — обясни Оливия. — Мисля, че хората на Ал Кайда се крият там. Стигат до пещерите под водата, както в Хондурас.

— Проверяваме това — рече Скот Рич. — Бин Ладен беше много гъст със суданския режим в средата на деветдесетте.

— Знам — тихо отбеляза Оливия.

— Когато през деветдесет и шеста суданците най-сетне го изритаха, на теория лагерите и групите бяха изгонени, но по-вероятният сценарий е да са минали в нелегалност.

— Или да са се скрили под водата — вметна Оливия.

— Именно — развълнувано я подкрепи Уиджет. — Така че първата ви цел е да откриете точно каква е заплахата за Южна Калифорния. Втората е да разберете дали Ферамо се крие там или е просто на посещение.

— Още не е късно да те изтеглим — намеси се Скот Рич. — Важно е да знаеш с какво се захващаш. Все още не сме наясно кой е Ферамо, но в общи линии имаме представа пред какви гостоприемни домакини ще се изправиш. Порт Судан — посочи на картата — е точно срещу Мека. Иран държи под наем бази в Порт Судан и Суакин. Затова там се намират хиляди ирански войници, които се обучават, има бунтовнически лагери и поредица от водни електроцентрали на север, отделна група интереси има Еритрея на юг, където в планините върлува група откачени номади и Ал Кайда, която се намира под водата. Още ли си представящ романтични почивни дни?

— Последния път ми се стори много хубаво! — весело възкликна Оливия, за да го ядоса. — Очаквам го с нетърпение. Особено с тези мои нови аксесоари.

— Отлично. Вземете си още шоколад — покани я Уиджет.

— Оливия, там никак не е безопасно — предупреди я Скот Рич.

— Безопасно? — попита тя с пламнали очи. — Че кога нещо е безопасно? Хайде, знаеш как стават нещата. Също като гмуркането от онази скала в океана.

— Да — съгласи се тихо той. — Знам. Понякога просто трябва да скочиш от ръба, скъпа, и да се претърколиш.

В охраняваната къща в Котсуолд Скот Рич се канеше да тръгне за военновъздушната база в Брайз Нортън. Щеше да вземе военен самолет до самолетоносача „Кондор“, пуснал котва в Червено море между Порт Судан и Мека. Стегна си бързо багажа и откри, че разполага с още един час. Беше сам в техническата зала и започна да работи на компютър само на една лампа.

Свърши търсенето, облегна се, присви очи и се протегна, после пак се наведе напред, погледна резултата и се вцепени. Докато на екрана се появяваха снимки и информации, започна пипнешком да търси телефона си в сакото и трескаво набра един номер.

— Да, какво има? Тъкмо вечерям.

Гласът на Скот Рич трепереше.

— Уиджет! Ферамо е Закарая Атаф.

За миг настъпи пауза.

— Велики Боже! Сигурен ли сте?

— Да. Трябва да изтеглим Оливия от Африка. Веднага.

— След четиридесет секунди съм при теб.

Когато самолетът приближи Кайро, Оливия си помисли: Де да можех да замразя този миг във времето и да го помня винаги. Аз съм шпионка. Аз съм агент Джаулс. Аз съм на мисия за британското правителство. Аз съм в първа класа и пия шампанско със затоплени ядки.

Трябваше да се насили да спре да се хили неприлично, докато минаваше през паспортния контрол. Страхотно беше отново да е на път. Далеч от училищната атмосфера на имението, тя се чувстваше способна и свободна като птичка от несоколова разновидност. Полетът до Порт Судан закъсняваше с шест часа. Ох — помисли тя, — никога не съм виждала пирамидите. Проследяващото устройство в обицата й щеше да се включи едва в Судан. Мина през митницата и скочи в едно такси.