Хелън Филдинг - Оливия Джаулс и развинтеното въображение

— Довиждане, сакр.

Връзката прекъсна.

Обърна се към групата, като се стараеше да не се захили самодоволно.

Скот и техникът още натискаха разни клавиши. Уиджет й отправи бегла одобрителна и леко развратна усмивка.

— Рич? — извика той. — Извинете се.

— Извинявам се — каза Скот Рич, без да вдига очи. После приключи с онова, което правеше, завъртя се със стола и я погледна сериозно. — Оливия, извинявай.

— Няма защо — рече тя. После усети прилив на топлина и освобождаване от напрежението и се разприказва. — Обичам хората, които се извиняват направо, вместо онова пасивно-агресивно двусмислено „Съжалявам, задето помисли, че…“, което хвърля вината върху неправилното ти схващане на положението.

— Добре — отсече Уиджет. — А сега, Оливия, това е първият въпрос на агентите откак свят светува — той истински ли е, искам да кажа истински терорист ли е?

— Винаги съм твърдяла, че не е — намеси се Сурая. — Той е плейбой, който прави по малко контрабанда, но не е терорист.

— Стигнахте ли донякъде със съвпаденията на снимките? — обърна се Уиджет към Скот.

— Не. Нищо. Никаква връзка с Ал Кайда.

— Има нещо, което не съм ви казала — колебливо заговори Оливия.

Хладните сиви очи срещнаха нейните.

— Да?

— Да. Просто… може би трябва да проверите майка му. Струва ми се, че е имал майка-европейка, може би отчасти свързана с Холивуд. Нали знаете, баща суданец или египтянин и майка-европейка, която вероятно е умряла, когато е бил малък.

— Защо смяташ така, Оливия?

— Ами веднъж спомена майка си и просто… понякога се държи странно с мен, сякаш му приличам на някого. А когато се сбогувахме в Роатан, той… — Сгърчи лице. — Пъхна пръста ми в устата си и започна да го смуче маниакално, като че ли беше цицка, а той — гладно прасенце.

— Ужас! — прошепна Скот Рич.

— Нещо друго? — попита Уиджет.

— Ами, да. Има още нещо. Той е алкохолик.

— Какво?

Четири чифта очи отново се вторачиха в нея.

— Алкохолик. Не го знае, но е такъв.

— Та той е мюсюлманин! — възкликна Скот Рич.

— Той е такфири 14 14 Ислямски привърженик на джихада, който е за насилие срещу всеки неправоверен мюсюлманин. — Б.пр. — наблегна Оливия.

Отидоха да вечерят. Докато всички си стягаха багажа и си тръгваха, Оливия седеше отпусната на масата и мислеше за телефонния разговор. Уиджет седна срещу нея с леко изкривени ъгълчета на устата. От него се излъчваше несекващо отвращение към света, което действаше освежаващо на Оливия.

— Почтеността ви е черешката на пастата — дрезгаво заговори той. Сините очи бяха студени, рибешки. Но изведнъж в тях заблестя живот. — Затова сте добра за шпионка — рече той и се наведе през масата, като сбърчи нос. — Хората ви вярват, което ще рече, че можете да ги предадете.

— Това не ме кара да се чувствам уютно — каза тя.

— И това е дяволски хубаво — отсече той. — Никога не се чувствайте добре. Корупцията на добрите поради вярването в собствената им непоклатима доброта е най-опасният вид човешко падение. Ако успеем да овладеем всичките си грехове, гордостта е онзи грях, който ще овладее нас. Човек започва да смята, че е добър, защото взема добри решения. След това се убеждава, че каквото и решение да вземе, то ще е добро, защото е добър човек. Ето как бин Ладен удря кулите-близнаци, а Блеър и Буш удрят Багдад. Повечето от войните по света са причинени от хора, които смятат, че Бог е на тяхна страна. Винаги разчитайте на онези, които знаят, че са грешни и смешни.

Часовникът вече тиктакаше. Внезапно от двете страни на Атлантика се включиха тежките артилерии и над операцията надвисна нов оттенък на сериозност. Оливия разполагаше с три дни да се подготви за заминаването. Мина през интензивна програма на обучение по шпионски техники, боравене с различни оръжия, оцеляване в пустинята и специално оборудване.

Намираха се в помещението, навремето служило за трапезария на прислугата. Пълната екипировка на Оливия беше подредена на дълга старинна дървена маса. Тя разглеждаше пътен сешоар, снабден с ампули нервно-паралитичен газ, прикрепени към предната част на нагревателя.

— А истинският ми сешоар?

Професор Уиджет въздъхна.

— Знам, че доста сте се постарали, професоре — рече тя, — но все пак с какво ще си суша косата?

— Хм. Схващам мисълта ти. Допустимо ли е да пътуваш с два сешоара?

Оливия го изгледа със съмнение.

— Май не. Не можете ли да скриете нервно-паралитичното нещо в машата? Или в спрея на парфюма?