Хелън Филдинг - Оливия Джаулс и развинтеното въображение

— Добре, добре — долетя гласът на Уиджет.

— Откъде да започнем? Само в Южна Калифорния имаме огромни пристанища в Област Бей, Вентура, Лос Анджелис и Сан Диего. Имаме четири атомни електроцентрали и стотици километри водопроводни тунели, канализационни и отводнителни системи под всеки голям град. Имаме акведукти, мостове, резервоари, язовири и военни бази. Какво предлагате да направим? Да евакуираме щата? Търсим игла в копа сено. Единствената ни възможност е да разпорим широко тази групичка Такфири и да разберем какво са намислили.

— Слушайте, младежо, ако унищожите групата, съществува опасност планът или устройството, каквото и където и да е то, вече да е на място; те ще знаят, че са разкрити и ще го детонират по-рано. А и усещането ми е, че и без това няма да научите нищо от тях, защото никой не е част от Цялостната схема. Единственият човек, който вероятно знае повече, е Ферамо и затова силите, които стоят зад него, го измъкнаха от Хондурас при най-лекия полъх на опасност. На ваше място ще накарам хората си веднага да спрат всички неголеми фирми за подводно поддържане и ремонти, ще пратя хора да проверят служителите им, състава на школите за обучаване на леководолази, всичко подозрително.

— Имате ли представа за мащаба на тази операция? Единственото, от което се нуждаем, е да открием Ферамо Ако го открием, може да надникнем в проклетия му лаптоп. Оливия не ни трябва.

— Слушайте, Рич, ако можем да разберем какво са замислили копелетата, без да изхарчим трийсет милиона долара и да сведем целия Източен Судан до купчина развалини с цената само на едно момиче, трябва да продължим.

Никой не чу как Оливия се вмъкна в залата.

— Сър, тя е цивилна. Това не е етично.

— Тя е агент и иска да отиде. Умът й е като бръснач. Ще я издигна много в Службите, когато това свърши, ако…

— Ако остане жива?

Оливия лекичко се изкашля. Четири чифта очи се обърнаха и я погледнаха. След частица от секундата телефонът иззвъня.

— Боже! Боже! — Техникът Дод изпадна в паника, разтича се наоколо, опитвайки се да намери бутона. — Това е той. Ферамо.

Скот клекна до нея със слушалки на ушите. Задържа твърдо и успокояващо погледа й, точно както го направи в подводния тунел, после й кимна да започне.

— Ало?

— Оливия?

— Да, аз съм — рече тя. Закипя бясна дейност, защото Скот Рич и техникът започнаха да опитват да засекат разговора. Тя затвори очи и се завъртя със стола с гръб към тях. Трябваше да се отнася с Ферамо както преди или нищо нямаше да се получи.

— Къде си? — попита тя, за да им спести труда. — Още ли си на острова?

— Не, не. На път съм към Судан.

Оливия премигна объркана. Защо й казваше това по открит телефон? Положително не беше чак такъв идиот. Старите съмнения се върнаха. Ами ако изобщо не беше терорист?

— Всъщност не мога да говоря дълго, защото самолетът ми скоро ще излети.

— За Хартум?

— Не, за Кайро.

— Фантастично. Ще разгледаш ли пирамидите?

— Няма да имам време. Само ще се видя с някои делови партньори, а после вземам самолета за Порт Судан. Оливия, нали ще дойдеш, както се разбрахме?

Изостреното внимание зад гърба й бе направо осезаемо. Прииска й се да размаха юмруци във въздуха и да извика: „Да! Да!“

— Ами, знам ли — рече тя. — Идва ми се, наистина ми се идва. Говорих със Сали Хокинс и тя се запали, но в интерес на истината трябва да намеря и други възложители да напиша нещо, за да си позволя…

— Но, Оливия, това няма значение. Ще дойдеш като моя гостенка. Ще уредя всичко.

— Не, не. Вече говорихме за това, няма да приема. Между другото, благодаря много за гостоприемството ти в Хондурас.

— Въпреки че трябваше да те отвлека, за да те принудя да го приемеш?

— Ами…

— Оливия, самолетът ми ще излети. Трябва са свършваме, но ще ти се обадя от Кайро. Ще бъдеш ли на този номер утре по това време?

— Да.

— Почакай. Ще ти дам моя телефон. Това са агентите на подводните ми операции в Германия. Те ще организират полетите ти до Порт Судан и визите. Имаш ли нещо за писане?

Пред очите й изникнаха четири различни пишещи устройства. Избра древния златен „Паркър“ на професор Уиджет.

— Трябва да затварям. Довиждане, сакр.

Скот Рич й подсказваше с жестове да продължи да говори.

— Почакай. Кога пристигаш в Судан? Не искам да отида там и да открия, че те няма.

— Вдругиден ще бъда в Порт Судан. Във вторник има полет през Кайро. Ще го вземеш ли?

— Ще видя. — Оливия се засмя. — Звучиш толкова драматично.