Хелън Филдинг - Оливия Джаулс и развинтеното въображение

— Е… агент Джаулс — обади се Уиджет. — Раждат ли се някакви мисли зад тази прекрасна фасада?

Погледна го остро. Умът й не работеше както трябва. Всичко изведнъж беше станало прекалено важно. А толкова й се искаше да успее като шпионка.

— Трябва да помисля малко — тихо измънка тя.

Уиджет и Скот Рич се спогледаха. Усети разочарованието на единия и раздразнението на другия.

— Ще продължим ли нататък? — каза Уиджет.

Двете неподхождащи си фигури тръгнаха напред, потънали в сериозен разговор — единият прекалено висок с развят шал, плющящо на вятъра палто и театрални жестове, другият — як, сдържан, самоуверен. Оливия нещастно се мъкнеше след тях. Почувства се като онова нещастно музикантче, което излязло на сцената, издало няколко стържещи звука на цигулката и провалило всички. Стресът от цялата необичайна ситуация започваше да си казва думата. Усети, че е изтощена и напрегната, слаба и безполезна по женски. Дишай, дишай, спокойно, спокойно, без паника, заповтаря си тя и се опита да си припомни Житейските правила.

Никога не се паникьосвай. Спри, дишай, мисли.

Нищо не е нито толкова добро, нито толкова лошо, колкото изглежда.

Когато те сполети нещастие, кажи си: „Майната му“.

Ключът към успеха се крие в начина, по който се изправяш след провала.

— Извинете! — извика тя и забърза да ги настигне. — Извинете! Знам как вкарват експлозивите!

— О, прекрасно — заяви Уиджет. — Кажи ни.

— По суша през Хондурас, а после с кораби по Тихия океан.

— Да, и сами бяхме стигнали до този извод — рече Скот. — Въпросът е как го вкарват в Щатите, без да ги хванат.

— Прехвърлят го с луксозни яхти и го запечатват в дъски за сърф на яхтите или в имението на Ферамо на Каталина.

Скот Рич и Уиджет млъкнаха и я загледаха.

— После закарват дъските с яхтите близо до калифорнийския бряг. Потапят ги и ги пускат под водата на дъното или на въжена линия. После сърфистите им се гмуркат под водата с водолазни костюми, вземат дъските, хвърлят резервоарите си и сърфират до брега на Маями, където натоварват пълните с експлозиви дъски в микробусите си и изчезват в страната.

Настъпи гробна тишина.

— Хмм, прекрасен образец на паралелно мислене — отбеляза Уиджет. — Основано на…

— Видях ги да се упражняват в Хондурас. Заобиколих с плуване носа в Попаян и ги видях да потапят дъските, а после да ги вадят и да сърфират.

— Не трябваше ли ти да откриеш това, Рич? — попита Уиджет. — Или си бил прекалено зает да чистиш бръмбара в саксията от бургундското й вино? „Пулини-Монтраше“, нали така?

— Сър, моля ви.

— Значи ти си сложил бръмбара в саксията със смокинята на Ферамо? — попита Оливия.

— И в кактуса му. И в твоя кактус, като стана дума за това.

— А ти хвърли пуловер върху единия, чаша шампанско в другия и бяло бургундско в третия. „Луи Жадо“ реколта деветдесет и девета.

— Деветдесет и пета — поправи го Оливия.

— Трябва сърцето ти да се е късало, като си изливала такова вино — рече Уиджет.

— Така беше — потвърди Оливия.

— Карл, здравей. — Скот говореше по телефона. — Накарай сектор Н да провери сърфистите на брега на Южна Калифорния, чу ли? Съсредоточете се върху лагуната на Малибу. Проверявайте вътре в дъските за сърф за С4. И прати на Каталина няколко души под прикритие да проверят корабните докове. Къде беше онова място, Оливия? Оливия? Имението на Ферамо на Каталина?

— О, ъъъ, вдясно от Авалон.

— Вдясно?

— На изток. А може и да беше на север. Вдясно, като гледаш Каталина от Л.А. Зад ъгъла откъм подветрената страна, към Хавай.

Скот Рич въздъхна.

— Просто провери всички пристани — каза той в слушалката.

— Много добре. Е, в такъв случай проблемът е решен — отсече Уиджет. — А сега за мишената? Някакви идеи?

Разказа им теориите си за крема за лице с рицина, за ацетиленовите бутилки в охладителите на атомните електроцентрали, за нападенията на филмовите студиа.

— Всичко това е твърде неопределено — призна тя. — Трябва да прекарам още малко време с Ферамо, за да го конкретизирам.

— Идеалният случай ще е, ако приемеш предложението му да отидеш в Судан — рече Уиджет. — От всяка гледна точка ще е страхотно.

— Трябва да е луд да те заведе там — вметна Скот.

— Той е луд — обяви Оливия.

— Луд е, че те пусна да си тръгнеш — отбеляза Скот.

— Благодаря — каза Оливия и реши, че Скот Рич в края на краищата не е чак толкова лош.

— Все пак беше очевидно, че ще го предадеш. Както и направи.