Хелън Филдинг - Оливия Джаулс и развинтеното въображение

— Ако наистина те интересуват гнусните подробности, Дуейн погна гмуркачите на Ферамо на своя глава. Сби се с тях под водата. Някой извади нож. Акулите приближаваха. Хората на Ферамо го изтеглиха на кораба му. Аз го следвах на разстояние. Следващото, което видях, бяха части от тялото на Дуейн, които потъваха надолу и всеки хищник от тази страна на Тобаго се втурна към мястото. Между другото, облякла си пуловера наопаки и с гърба отпред.

— Ти сложи кокаина в сака ми в Тегусигалпа, нали? — заяви тя, когато Скот Рич й отвори вратата и й направи път да излезе.

— Не — отсече той.

— Не ме лъжи.

Той приличаше на провинциален благородник. Тя осъзна, че вероятно прилича на съпругата на провинциален благородник. Студеният въздух рязко я удари в лицето.

Завиха зад ъгъла и пред очите им се разкри къщата в пълния си блясък: имение от елизабетинската епоха с високи квадратни комини и двукрили прозорци, поставени в идеална пропорция сред котсуолдския камък с цвят на мед.

— Не съм подхвърлял кокаин в стаята ти.

— Тогава кой? И какво правеше в онзи тунел? Едва не ме уби.

— Да съм те убил? — учуди се Скот Рич. Уиджет стоеше на стълбите и ги чакаше. Видя ги и тръгна да ги посрещне през моравата с развети палто и шал. — В тунела аз ти спасих живота. Дадох ти от моя въздух. Вие двамата идиоти се потопихте, без да пуснете сигнална шамандура!

— О, Боже. Нали не продължавате да се карате? — изрече Уиджет, като се присъедини към тях. — Хайде да отидем в гората. Оливия, като се върнем в къщата, ще трябва да подпишеш Официалния акт за поверителност. Съгласна ли си?

— Да, сър — възторжено отвърна Оливия.

— Дааа, и на мен ми се стори, че си падаш по тайните — въздъхна Уиджет. — Всичко, което чуеш, си остава тук, ясно? Иначе ще се озовеш в Тауър.

Беше ясен зимен ден и въздухът бе пълен с английски провинциални миризми, най-вече на оборски тор. Оливия следваше двамата шпиони по пътечка през гората, вдъхваща уханието на влажно дърво и гниещи плесени, джапаше из локвите с ботушите и си припомняше радостите да си топло увит навън в студен ден. Забеляза камера, поставена на едно дърво, после още една и още една, а след малко в мъгливата гора се мярна строго обезопасена ограда с четири реда бодлива тел отгоре и войник с камуфлажно облекло зад нея. Скот Рич спря и се огледа да види дали Оливия го следва.

— Убеден съм, че никой от двама ни не иска да се натрапва в съкровените ти мисли — заговори той, — но дали възнамеряваш да вземеш участие в разговора ни, или просто предпочиташ да джапаш из локвите?

— Не мога да ви чувам, ясно? Вие двамата марширувате отпред, а аз трябва да подтичвам, за да ви догоня.

— О, Боже, не мога повече — изпъшка Уиджет и се обърна. — Също като в началото на блудкава романтична комедия.

На студа лицето на Уиджет изглеждаше още по-старо. Тъничките червени вени изпъкваха през кожата му, а под всяко око имаше син полукръг като бушон. Почти приличаше на мъртвец, на ходещ труп.

— Има два основни въпроса — заговори Скот, без да обръща внимание. — Първо, какво замислят? Според сайтовете, които сме проучили…

— О, Боже, сайтовете, които сте проучили — рече Уиджет. — Сайтове. Сайтове. Изродена работа. Това, от което се нуждаем, са хора на място. Човешки същества, с човешки реакции спрямо други човешки същества.

— Сайтовете силно ни насочват към непосредствени терористични актове в Лондон и Л.А.

— Както и в Сидни, Ню Йорк, Барселона, Сингапур, Сан Франциско, Билбао, Богота, Болтън, Богнор и навсякъде другаде, където хората си пращат електронна поща — промърмори Уиджет.

Скот Рич леко сведе очи. Оливия започваше да научава, че често това е единственият признак, че е ядосан.

— Добре. Тук имаме истинско човешко същество. Ваша е — отсече той и се облегна на ствола на едно дърво.

Уиджет като че ли започна да преживя, задъвка устната си, а може би изкуствените си зъби. Прикова я със сините си очи.

— Два въпроса: първо, какви са тайните намерения на Ферамо? Гмуркачи в градската канализация, в резервоари, в охладителни системи на атомни електроцентрали? Второ, те прехвърлят експлозиви от хотела му в Хондурас в Южна Калифорния. Как ги вкарват в страната?

— Това ли са правили в Хондурас?

— Да — безизразно заяви Скот Рич.

— Откъде знаеш?

— Знам, защото открих С4 на покрива на онази пещера, от която ти излизаше тогава.

Оливия заби поглед в земята и се намръщи — мислеше как тогава плуваше из пещерата, зяпаше рибките и се радваше на красивите им цветове.