Хелън Филдинг - Оливия Джаулс и развинтеното въображение

— Той ми вярва. Смята ме за свой сокол.

Скот издаде особен звук.

— Случило ли се е нещо, Скот, Рич, Мортън, или както там се казваш?

— Да, Рейчъл, Оливия, Пикси, или както там се казваш днес…

— Велики Боже — изръмжа Уиджет, извади кърпичка и попи челото си. — Нормално е агентите да приемат различни идентичности. Някои от нас прекараха два пълни сезона като кралица на килимите в хотел „Асуански праг на Нил“.

— Агентите, да — каза Скот Рич.

— Точно това прави госпожица Джаулс толкова интересна — заговори Уиджет. — Тя е родена шпионка. Но сега въпросът е, ако Пиер Ферамо — произнесе името с преувеличен френски акцент — ти се обади, както е обещал, и предложи да те вкара в бедуинската си бърлога край Червено море, ще приемеш ли?

— Да — сериозно произнесе Оливия.

— Нима? — намеси се Скот Рич и внимателно я загледа със сериозните си сиви очи. — Дори ако единственият му мотив е да те убие?

— Ако искаше да ме убие, вече да го е сторил в Хондурас.

— Точно така — отсече Уиджет. — Човек може да има множество разумни причини да заведе агент Джаулс в пустинята. Рич, не може да не си чел „Хиляда и една нощ“. Крайно еротична книга. Обзалагам се, че едно момиче, отвлечено от бедуин, може да разчита на някои доста интересни нощи в шатрата му.

— А след това? — попита Скот Рич и забърза напред.

Изминаха пет дни, откакто Оливия се раздели с Ферамо на островите Бей, а той не се обаждаше. Екипът, който за нещастие сега включваше и Кучката под прикритие Сурая, се беше сврял в мазето още от сутринта. Чрез няколко сложни електронни маневри Скот Рич беше прехвърлил грешния телефонен номер, даден от Оливия на Ферамо, към залата за технически операции, така че ако Ферамо се обадеше, телефонът щеше да зазвъни директно при тях.

Часовникът в залата беше от обикновените пластмасови, които Оливия помнеше още от училище: бял циферблат, черни цифри и червен секундарник. В училище имаше навика да наблюдава часовника и да се мъчи с мисълта си да подкара стрелките му към четири часа. Червеният секундарник кликна на мястото. Беше четири часът следобед, девет часът сутринта в Хондурас на петата сутрин, след като със силно изсмукан пръст се беше сбогувала с Ферамо.

Скот Рич, професор Уиджет, Оливия, техникът Дод и Сурая без изключение непрекъснато поглеждаха часовника — кой крадешком, кой демонстративно, като според Оливия си мислеха едно и също нещо: Измислила си е всичко. Той изобщо не се интересува от нея. Няма да се обади.

— Рич, приятелю. Напълно ли сте сигурен, че сте свързали правилно телефона? — запита Уиджет и хапна от сандвича с пастет от гъши дроб върху препечен хляб. — Стори ми се, че натискахте страшно много бутони.

— Да — отвърна Скот Рич, без да вдига очи от компютъра.

— Той няма да се обади, нали? — изказа се Сурая.

— Тогава да му се обади Оливия — предложи Скот Рич.

— Това ще го отблъсне — настоя Оливия. — Той трябва да преследва.

— А аз мислех, че си неговият сокол. Или май беше кученце?

Скот се извърна и заприказва техника, двамата внимателно се вглеждаха в екрана. На едната му половина бяха снимките, които Оливия тайно беше направила на Ферамо. На другата се сменяха снимки на известни терористи на Ал Кайда. От време на време спираха и снимките се наслагваха, за да покажат Ферамо с тюрбан и Калашников, Ферамо с карирана риза в бар в Хамбург, Ферамо с различен нос, Ферамо по нощница с щръкнала коса.

— Съгласна съм със Скот — заговори Сурая и качи дългите си, обути в джинси крака на бюрото.

— Ако той не се обади, няма смисъл да му се обаждам аз, защото това ще значи, че е изгубил интерес.

— Е, не — засмя се Сурая, — това тук не е среща на сляпо. Просто си неуверена. Той наистина те харесва. Пиер предпочита силните жени. Определено трябва да му се обадиш.

Скот Рич се наклони напред, с лакти на коленете и брадичка, опряна на палците, и погледна Уиджет със същото напрегнато внимание, което толкова сепна Оливия първата вечер в бара в Хондурас.

— А вие как мислите? — попита го той.

Уиджет се почеса по врата и всмукна въздух през зъби.

— Има една стара суданска поговорка: „Когато мъжът и жената са насаме, трети е дяволът.“ Арабската стереотипна представа за жената е почти като за животно — силно сексуална и готова на сношение с всеки мъж, като че ли мисли единствено за това.

— Тъй ли? — проточи Скот Рич, облегна се и се ухили на Оливия.

— Това чувство съществува в някои среди и в наши дни. Сами ли са мъжът и жената, не може да не извършат полов акт.