Хелън Филдинг - Оливия Джаулс и развинтеното въображение

— Не е съблазнителен — ядоса се тя и замига сърдито от унижение. — Това е човекът, за когото ви казах, че ме заплаши с пистолет. Той е мръсник.

Устните на Уиджет се изкривиха развеселено.

— Мръсник? Значи мислим, че той работи за мосю Ферамо? Като какъв? Сводник? Момче за всичко?

— Ами Ферамо явно го е взел сравнително неотдавна да плува под вода с кандидат-актьорите. Честно казано, стори ми се, че той играеше с всички срещу всички. Беше първа дружка на компанията в бара и на корабчето. Просто използваше всички.

Уиджет се наклони напред, вдигна злобно вежди и попита:

— Ти изчука ли го?

— Не — изсъска Оливия и бясна се втренчи в екрана. Истински неприятното беше, че Мортън Си бе крайно привлекателен. Имаше онова опасно съсредоточено изражение, което още първия път привлече вниманието й в Хондурас.

— Жалко. Младеж с интересна външност.

— Той е повърхностен, предател и гадняр. С нищо не е по-добър от проститутка.

В дъното на залата някой се изкашля. Професор Уиджет започна внимателно да изучава ноктите си, докато от една от компютърните кабини изникна фигура, доста позната фигура с непознати дрехи: елегантен тъмен костюм, вратовръзка и риза с разкопчана яка. Късо подстриганата коса вече не беше изрусена. Уиджет се огледа.

— Тя каза: „С нищо не е по-добър от проститутка.“

— Да, сър — отвърна Мортън Си.

— Та с какво те намушка? — попита Уиджет.

— С игла за шапки, сър — отговори сухо Мортън Си и излезе от кабината.

Уиджет се изпъна и стана.

— Госпожице Джаулс, разрешете да ви представя Скот Рич от ЦРУ бивш служител на Тайните военноморски служби, една от най-ярките звезди на Масачузетския технологичен институт. — Уиджет прекалено наблягаше на буквите „ц“ и „с“, като че ли беше Лорънс Оливие на сцената на „Олд Вик“. — Той ще бъде в центъра на текущата ни операция. Въпреки че леко изостана от вас при добирането до мишената.

— Добре дошла в операцията — каза Скот Рич и притеснено кимна на Оливия.

— Добре дошла в операцията ли? — викна тя. — Как смееш?

— Моля?

— Чу ме прекрасно.

— Съжалявам — обърна се Уиджет към компютърния техник. — Наближава леко бурен момент.

— Какво правеше там?

— Наблюдавах — отвърна Мортън Си-тире-Скот-Рич от ЦРУ.

— Знам това. Искам да кажа, какво правеше? Щом работиш за ЦРУ, защо не ми каза?

— Някой би си помислил, че сама си се досетила.

— Мислех, че работиш за Ферамо.

— Аз също — отвърна Скот Рич.

— Какво искаш… Да не намекваш… Как смееш!

— Боже опази… — промърмори Уиджет на компютърния техник, сякаш бяха две клюкарки на сбирка по бродерия. — Тя не го ли нарече току-що долна проститутка?

— Ако ти бях казал, ти можеше да му го изпееш.

— Ако ми беше казал, можехме да разнищим работата до дъно. Можех да остана.

— Съгласен съм с нея — рече Уиджет на техника все още с клюкарския глас. — Не мога да проумея защо му е трябвало да я изгони толкова бързо оттам. Вероятно някакво неуместно рицарско чувство.

— Рицарско чувство ли? Рицарско чувство? — попита Оливия. — Ти ме използва от момента, в който спря очи на мен.

— Ако наистина исках да те използвам, щях да се погрижа да останеш.

— Щеше да ме използваш преди това, стига да ти бях позволила, и много добре знаеш за какво говоря.

— Добре, добре — намеси се Уиджет и Оливия чу заповедническата нотка в гласа му. Блясъкът на хладно отчуждение в очите му й подсказа, че навремето е давал заповеди за извършването на ужасни неща. — Разберете се и ще ви чакам и двамата на стъпалата към предната морава. В стаята за обувки ще намерите ботуши и мушами.

— Нямам представа за какво говорите — обади се Скот Рич.

— За дрехи против дъжд, Рич. Не мога да допусна да се разхождаш из гората облечен като сервитьор, нали?

Домоуправителката чакаше пред вратата на залата. Оливия и Скот Рич я последваха надолу по тъмното, облицовано с ламперия стълбище, и минаха през кухнята, обзаведена с рендосани дървени маси, топли тръби и миризми на печено. Стаята за обувки също беше топла и облицована с боядисан в бяло фладер с ботуши, шалове, чорапи и палта, спретнато подредени и окачени на рафтове и закачалки. Беше спокойна и уютна, но не достатъчно.

— Защо уби Дуейн? — изсъска Оливия, докато обуваше чифт вълнени чорапи и зелени ботуши.

— За какво говориш? — отвърна Скот Рич и навлече черен пуловер. — Не съм убивал Дуейн. Боже мой!

— Само не ми казвай, че е била акулата — изсъска тя и облече вълнено сако.