Хелън Филдинг - Оливия Джаулс и развинтеното въображение

Оливия се изчерви вбесена, като си спомни вечерта на Бел Кий: Мортън Си я целуваше, притискаше се до нея, пъхаше ръка в джинсите й. Улови за секунда погледа му и остана с тежкото чувство, че и той мисли за същото.

— Неотдавна беше направено едно проучване — продължи Уиджет. — Група судански араби са били запитани: „Ако се приберете у дома и заварите непознат мъж в къщата си, какво ще направите?“ Отговорът бил единодушен: „Ще го убия.“

— Боже — обади се Скот Рич. — Подсетете ме да не се хващам на работа като водопроводчик в Судан.

— Поради това в някои арабски култури са толкова обсебени от целомъдрието — воали, фереджета, клиторидектомии. Жената е изцяло еротизирана: тя е обект, който трябва да се пази, ако е твоя, и да се преследва и покорява, ако не е.

— Добре, да приемем, че в очите на Ферамо Оливия е ненаситен сексуален звяр, но все пак защо не се обажда? — зачуди се Скот Рич. — Я чакайте, а как извънбрачният секс се връзва с исляма?

Оливия го погледна, като мислеше: Би могъл все пак да си направиш труда да понаучиш тия неща.

— Е, точно тук става интересно — заобяснява Уиджет. — Особено при Ферамо с неговата бедуинска романтика — иска да я метне на коня и да препусне към пустинния залез. Бедуинският етнос е съществувал преди исляма. Той е фундаментален за психиката. Ако прочетете внимателно „Хиляда и една нощ“, ще забележите, че този начин на мислене, бедуинският номадски пустинен манталитет надвива морала. Когато сексуалните завоевания на героя са в резултат на неговата храброст, хитрост или късмет, на тях се гледа като на героизъм, а не като на нещо неморално.

— Именно. Затова той държи да ме пречупи и завладее — отбеляза Оливия. — Ако му се обадя да му кажа номера на полета си, няма да се почувства герой.

Скот Рич й подаде телефона.

— Обади му се.

— А, значи дискусията, която току-що проведохме, е безсмислена?

— Обади му се. Не казвай нищо за полети или за соколи. Просто му кажи, че си се прибрала жива и здрава и му благодариш за прекрасните вина и безплатния хотел.

— Хм — изръмжа Уиджет, загледа се в Скот със студените си сини очи и задъвка сандвича.

— Той няма да й се обади — грубо отсече Скот Рич. — Няма да я покани в Судан, а и не е нужно тя да ходи в Судан. Това е нелепо. На мен ми е нужно само да знам къде е. Обади му се — повтори той и протегна слушалката.

— Добре — мило отвърна Оливия. — Просто да го набера ли?

— Не, аз ще го набера — рязко отвърна той, обърна се към редицата екрани и клавиатури, хвърли й бърз недоволен поглед през рамо, преди да се задълбочат с оператора в някаква електронна зона, да започне да натиска и да проверява разни неща и да разменя с онзи съучастнически погледи. Скот Рич, напук на прекрасната си външност, беше от групата на техничарите. Опита се да си го представи с шкембе и жълта тениска с глупав надпис как се налива с бира в компанията на приятелчетата си.

Завъртя се на стола.

— Готова ли си?

— Разбира се — весело отвърна Оливия и долепи слушалката до ухото си. — Само кажи кога!

Започна бясно натискане на бутони. Телефонът иззвъня. Оливия усети рязък прилив на паника.

— Ало? — рече тя с разтреперан глас.

— Здравейте — женски глас, — казвам се Бърнийн Нийкин. Обаждам се от „МСИ Уърлдком“. Бихме желали да ни предоставите възможност да ви запознаем с нашия нов пакет…

Продажби по телефона! Оливия се опита да успокои лицето си. Непогрешимият технобог Скот Рич беше объркал жичките. Когато видя изражението на лицето му, усети, че в стомаха й нараства мехурът на кикота. Опита се да мисли за сериозни неща, като например смъртта или лошата подстрижка, но нищо не помогна. Започна да се тресе и не можа да си припомни кое изражение беше нормално за лицето й.

Скот Рич скочи на крака. Гледаше я много сериозно като учител непослушна ученичка. Това само я разсмя още повече. Той поклати глава и се върна към компютъра.

— Ще ида да пийна вода — задавено изгъргори Оливия, зачервена като домат, и се завлече в коридора, където се облегна на стената, разтърсвана от смях. Докато вървеше към банята и си бършеше очите, смехотворността на положението продължаваше да я връхлита. Едва когато наплиска лицето си с вода и постоя няколко минути, усети, че е изхвърлила и последните мехури на кикота, но все още не се чувстваше достатъчно спокойна.

Тръгна обратно по коридора, но чу от залата високи гласове.

— Вижте сега, не можем да затворим целия щат Калифорния. Имаме С4, имаме рицин, имаме и възможна връзка с гмуркането. И къде ни води това? Калифорния е три пъти по-голяма от малката ви мрачна, потънала в невежество държавица.