Хелън Филдинг - Оливия Джаулс и развинтеното въображение

Чу се подсмъркване. Тя вдигна войнствено поглед. Скот Рич се беше облегнал на рамката на вратата и се хилеше доволно.

— Скъпа ми Оливия — отговори професор Уиджет, без да обръща внимание на Скот, — стараем се всички дамски принадлежности да изглеждат както трябва, но това е пустинна операция. Положително на такова място човек би могъл да мине и без сешоар?

— Е, да, но не и ако от мен се очаква да прелъстя ръководителя на група от Ал Кайда — търпеливо обясни тя.

— Ти си луда — обади се Скот, изправи се от облегнатото положение и се присъедини към дискусията.

— Лесно ви е на вас да говорите — настоя тя и огледа плешивото кубе на Уиджет и остриганата глава на хилещия се Скот Рич.

— Мъжете обичат жените да изглеждат естествени.

— Нищо подобно — отсече Оливия. — Обичат жените да изглеждат естествени, след като са изпипали прическата и грима, които ги правят да изглеждат естествени. Наистина ми се струва, че в този случай сешоарът ще е по-силно оръжие от ампулата с нервно-паралитичен газ.

— Добре, Оливия. Ще потърсим алтернатива — бързо капитулира Уиджет.

Тя имаше усещането, че е мек с нея, защото се чувства гузен, задето я е пожертвал. Тази мисъл не я ободряваше.

— Така — рече Уиджет, — имам списъка с обичайните неща, които носите и сме се постарали максимално да се придържаме към него. — Изкашля се. — Козметика: гланц за устни, молив за устни, мехлем за устни, сенки за очи, молив за очи, четчици, руж, фон дю тен, пудра: матова, пудра… — направи лека пауза — …„блестящ прах“, туш за мигли: „блясък“, устройство за извиване на мигли.

— Велики Боже — промълви Скот.

— Всички те са в съвсем малки опаковки — наежи се Оливия.

— Така е, въпреки че тъкмо това е лошото — отбеляза Уиджет. — Опитваме се да запазим обичайния ти несесер външно еднакъв с предишния, защото онези несъмнено са го проверявали в двете Америки, но бихме се справили много по-добре, ако тези неща бяха с нормални размери. Както и да е: парфюм, лосион за тяло, мус, шампоан, овлажнител.

— Тези ще ги има в хотела — каза Скот Рич.

— От хотелските шампоани косата щръква във всички посоки. А и не отивам на хотел. Отивам в шатра.

— Тогава използвай магарешко мляко.

— Механични предмети — продължи Уиджет. — Предмети за оцеляване, късовълново радио, дигитален микро фотоапарат, бинокъл и обичайните дрехи: обувки, бански костюми и… Рич, не се нуждаем от коментари, много ти благодаря, бельо.

— Също така бижута и аксесоари — тревожно добави Оливия.

— Точно така — каза професорът, отиде в другата част на стаята и запали една лампа. — На базата на тези предмети сме ви подготвили доста разнообразно въоръжение. Всъщност подготовката на комплект за жена се оказа доста интересна.

— Трябва да сте го правили и преди.

— Не и при такива обстоятелства.

Списъкът беше стряскащ. Трябваше много да внимава, за да не обърка джаджите. По-голямата част от нещата й за елементарно съществуване бяха превърнати в оръжия, ако не за масово унищожение, то за конкретно убийство на близко разстояние. Пръстенът й бе снабден със зловещо на вид закривено острие, което изскачаше щом натиснеше с нокътя на палеца си един от диамантите. Машата й имаше спираловиден трион в едната си част и тънък кинжал, намазан с нервно-паралитичен агент, на върха в другата. Копчетата на блузата й „Долче“ бяха заменени с миниатюрни кръгли триончета. Имаше балсам за устни, който всъщност беше временно заслепяваща светкавица и малко топче руж, което при запалване на дюзата изпускаше газ, който можеше да приспи за пет минути пълна с мъже стая.

— Добре. А след това ще получа ли старите си неща?

— Ако всичко това мине, както се надяват — рече Скот, — ще получиш пазарна обиколка на „Гучи“, „Тифани“ и „Долче и Габана“ за сметка на правителството на Нейно величество.

Тя засия.

Една от обиците й от „Тифани“ с форма на морска звезда сега съдържаше малък късовълнов предавател, чрез който щяха да проследяват движенията й по време на експедицията.

— Чисто новичък, последен писък на техниката — обясни Уиджет. — Най-малкият, произвеждан досега. Работи дори под вода на три до пет метра дълбочина.

— А под земята?

— Едва ли — отвърна Уиджет, като избягна погледа й.

В другата обица имаше хапче с цианид.

— А сега пистолетът — рече Скот Рич.

Тя ги изгледа отвратена. Вече бяха разучили камите в тънките токчета, ретроколана „Долче“ в стил седемдесетте години, направен от истински златни монети за откупуване на свободата й в случай на някоя бъркотия, тънкия кинжал и спринцовката с приспивателно в банелите на сутиена. Беше отказала брошката с ръчно изстрелваната стреличка с приспивателно с довода, че всяка жена под шейсетте, която носи брошка, моментално се превръща в обект на подозрения.