Хелън Филдинг - Оливия Джаулс и развинтеното въображение

— Няма да нося пистолет. Втренчиха се неразбиращо в нея.

— Пистолетът ще създаде много повече проблеми, отколкото ще реши. Откъде накъде една журналистка ще носи пистолет? А и Ферамо знае, че съм против убийствата.

Скот Рич и Уиджет се спогледаха.

— Нека ти обясня нещо — започна Скот. — Не отиваш на романтична среща. Отиваш на извънредно опасна, силно смъртоносна и крайно скъпа военна операция.

— Не, нека аз ти обясня нещо — разтреперана заговори тя. — Знам колко е опасно и въпреки това ще го направя. Ако някой от вашите специално обучени експерти можеше да свърши това, което ме изпращате да свърша аз, щяхте да го изпратите. Нуждаете се от мен такава, каквато съм. А аз нагазих толкова надълбоко в тези води, защото съм такава, каквато съм. Затова или млъкнете и ме оставете да го направя както си знам, или сами вървете да сваляте Пиер Ферамо в суданската пустиня.

Настъпи мълчание. Уиджет започна да си тананика под носа.

— Пом, пом, пом — не спираше той. — Пом, пом, пом. Някакви въпроси, Рич? Още някакви задълбочени внушения? Нови полезни коментари? Или можем да продължим? Добре. Оливия, нека сега видим как стреляте, а по-късно ще решим дали да ви дадем пистолет.

Скот Рич стоеше зад гърба на Оливия, ръцете му покриваха нейните върху оръжието и наместваше тялото й в правилната стойка.

— Ще поемеш отката с ръцете си, без да се стряскаш. А после, мнооого внимателно — постави бавно пръста й на спусъка, — без да го движиш, — постави нежно пръста си върху нейния — ще натиснеш спусъка. Готова ли си?

Вратата се отвори с трясък. Беше Дод.

— Извинете за прекъсването, сър.

Скот тежко въздъхна.

— Какво има?

— Някой упорито звъни на мобилния на госпожица Джаулс и професор Уиджет смята, че трябва да се обади незабавно. Не иска да я обявят за изчезнала.

Скот махна на Оливия да вземе телефона.

— Ще ви пусна последното съобщение. Опасявам се, че трябва да го сложа на високоговорител, госпожице Джаулс. Може ли?

Оливия кимна. Скот се облегна на стената със скръстени ръце.

— Оливия, пак е Кейт. Къде си, по дяволите? Ако си се юрнала за Хондурас заради онзи „лек флирт“ с твоя смешен Доди Ал Файед, ще те изкормя. Звъняла съм ти четиристотин пъти. Ако не ми се обадиш до края на деня, ще те обявя в полицията за издирване.

— Аз ще набера вместо вас — каза техникът.

— Ъъъ… добре — отвърна Оливия. — Може ли да не е на високоговорител?

— Разбира се.

— Здрасти, Кейт — глуповато рече тя.

От слушалката изригна вулкан от негодувание.

— Е все пак — развълнувано запита Кейт, когато й олекна, — изчука ли го?

— Не — отвърна Оливия и хвърли поглед към двамата мъже.

— А свали ли се с някого?

Оливия се замисли. Беше ли свалила някого в Хондурас?

— Да! — отсече тя. — Беше страхотно, само че, ъъъ, не беше той… — Гласът й заглъхна и тя погледна смутено Скот.

— Какво? Тича подир него чак до Хондурас, за да се свалиш с друг? Ти наистина си невероятна.

— Шшт — изсъска Оливия. — Виж, в момента не мога да говоря.

— Къде си?

— Не мога…

— Оливия, добре ли си? Ако не си, кажи „не“ и веднага ще се обадя в полицията.

— Не! Тоест да, добре съм.

Скот се наклони към нея й и подаде бележка.

— Изчакай малко.

В бележката пишеше:

Кажи й, че си на еротична среща, че си съвсем добре, но в момента си в разгара на събитията и ще й се обадиш утре. Ние ще я посетим да й обясним.

Оливия вдигна поглед към Скот, който навири сексапилно вежда и й кимна окуражаващо.

— Работата е там, че съм на еротична среща. Съвсем добре съм, но в момента съм в разгара на събитията. Утре ще ти се обадя да ти разкажа.

— Отвратителна си. Ами Осама бин Ферамо?

— Утре.

— Добре. Щом всичко е наред… — Номерът май мина. — Сигурна ли си?

— Да. Обичам те. — Гласът на Оливия лекичко потрепери. В този миг би дала много, за да седне с Кейт по на чаша „Маргарита“.

— И аз те обичам, непоправима любовчийка такава.

Оливия погледна пак бележката и се засмя. Скот я беше подписал: „Неповторимо твой С. Р.“

Оливия седеше сгушена до огъня и се взираше в чинията тлъсти трюфели, поръсени с настърган шоколад. Знаеше, че приличието налагаше да чака, но напрежението започваше да й се отразява. Посегна и пъхна два в устата си. Ежедневните й записани разговори с Ферамо я караха да се чувства подла. Трябваше непрекъснато да опреснява спомените си от „През океани“, за да запази решимостта си. Тъкмо натика още един трюфел в устата си и врата се отвори. Влезе Уиджет, следван от Скот Рич.