Хелън Филдинг - Оливия Джаулс и развинтеното въображение

— Моля — каза единият от тях и отвори вратата на колата. — Фарук трябваше да отиде за друг клиент. Елате с нас. Ние ще ви закараме на летището.

Когато мъжът я хвана за ръката, тя го прободе с острието от пръстена и се освободи, докато той виеше от болка. Оливия хукна да бяга, крещеше по начин, който не би оставил съмнение у никого, че е нападната, точно както я бяха учили.

— Помогнете, моля ви, помогнете! Помооощ!

В Котсуолд беше влажна, ветровита нощ. На тармака до самолета на Кралските военновъздушни сили стоеше Скот Рич и викаше в телефона, като се опитваше да го чуят въпреки рева на реактивния двигател.

— Къде е тя, по дяволите? Питах къде е?

— Нямам представа. Полетът закъснял с шест часа. Сурая се свърза с Флечър в Кайро, който да я държи под око — пускал е съобщения по уредбата и тъй нататък.

— Сурая ли?

— Да. Има ли проблем?

Скот Рич се подвоуми. Приближи се човек от екипажа и се опита да го убеди да се качи на самолета. Скот го отпрати с махване на ръката и влезе под прикритието на хангара.

— Искам да ми дадете думата си, че ще изтеглите Оливия.

Уиджет странно се засмя.

— Искате думата на един шпионин?

— Закарая Атаф е психопат. Убил е осем жени при абсолютно същите обстоятелства. Става обсебен, както е обсебен от Оливия, а когато те не се оказват на нивото на фантазиите му, каквито и да са те, той ги убива. Виждали сте снимките.

— Да. Реже части от телата им и ги суче. Сигурен ли сте, че е той? Как се добрахте до него?

— Ами от това, което тя каза за майката на Ферамо и смученето на пръста й. Знаете, че не разполагаме със снимки на Атаф, на които да се облегнем, но всичко останало се връзва. Изтеглете я от операцията. Върнете я у дома. Тя не е професионалистка. Къде ли е сега? На пазар? На маникюр? Не можем с отворени очи да я изпратим при един психопат.

— Психопат, който освен това е и висш стратег на Ал Кайда.

Скот Рич притвори очи.

— Вие май гледате на нея като на пешка без съществена стойност.

— Драги ми приятелю, госпожица Джаулс е напълно способна да се грижи за себе си. А и всички сме рискували главите си по едно или друго време заради по-висше добро. Такава е професията ни — каза Уиджет.

Спокойно, без паника, дишай, спокойно, без паника, дишай. Важно ли е всъщност? Да. О, мамка му. Оливия се опитваше да се успокои и да мисли трезво, докато колата на насилниците тракаше в мрака на лабиринтоподобните улички. Бяха хора на Ферамо, поне това беше ясно. Беше се провалила при прилагането на първия урок за отвличанията, защото допусна да я вкарат в колата. Следващото, на което я бяха учили, бе да „влезе в човешки отношения с един от отвлеклите я.“ Е, честно — беше си помислила тя тогава, — колко ли далеч мога да стигна? Разрови се в чантата си за пакета с марлборо и го протегна към младежа, натикал я в колата.

— Цигара?

— Не. Не пуши. Много лош — строго отвърна младежът.

— Точно така — рече тя и трескаво закима. Пълна идиотка. Вероятно бяха ревностни мюсюлмани. Какво друго можеше да направи? „Малко уиски, Мохамед? Малко порно?“

Улиците навън се бяха променили — имаше повече светлина, хора, едно магаре, велосипед. Изведнъж се измъкнаха от тъмните улички на ярко осветен сук. Имаше тълпи от хора, овце, гирлянди от разноцветни крушки, музика и кафенета. Колата спря пред входа на тъмна алея. Шофьорът обърна. Оливия сви юмрук и извади острието на пръстена, в другата ръка стискаше иглата за шапки.

— Килим — обяви новият шофьор. — Купува килим? Дава добър цена, специален за теб.

— Да — прошепна тя и се смъкна на седалката със затворени очи, разтреперана от облекчение. — Много добре. Купя килим.

За нещастие й се наложи да купи доста голям килим. Докато се носеха с рев към летището трийсет и пет минути, преди самолетът да излети, килимът стърчеше несигурно от двете страни на багажника. Оливия беше толкова напрегната, че трябваше да забие нокти в дланите си в опит да спре да крещи безсмислици като: „За Бога, бързоооо.“

След това се натъкнаха на святкащи полицейски лампи, сирени, полицейски коли и барикади, плюс дълга опашка от червени стопове. Беше невиждано задръстване. Устата й пресъхна. Беше избегнала смъртта, но както често става, облекчението й бързо се смени с нов проблем: да не изпусне самолета и с това да прецака мисията. Улови се, че се опитва мислено да ускори хода на колата, като се навежда напред, когато скоростта им се намаляваше до охлювска. Очевидно беше станала злополука. На тармака лежеше човешко тяло, под устата му имаше локва тъмна кръв, един полицай очертаваше с тебешир контурите му. Шофьорът се наведе през прозореца и попита какво се е случило.